Алексей Колцов

превод: Иванка Павлова

Не онзи е щастлив, когото
страстта за злато покори -
съюзник станал би на злото,
продал би своя брат дори;
не онзи, който всяка нощ е
в кръга на хубави жени -
с глупаци другарува още,
беседи глупави цени,
а истината и доброто
на думи превъзнася той,
загубил своя сън, покой
в страха си жалък за среброто.
Не е щастлив, ако за слава
и за величие презре
владетел своята държава.
Народът му от глад ще мре,
а пренебрегвайки закона,
не чувайки плача и стона,
ни горестната му молба
за друга, по добра съдба,
не се бои от Бога, смята,
че няма за тирана грях,
и на бедняка от устата
отнема залъка без страх.
Не той, а онзи е блажен,
достоен, истински почтен,
когото щедрата природа
с душа, с ум, с чувство надари -
на щастието стига брода,
ако любов го озари.
И с чисти сълзи на очите
молитвени сълзи реди.
Посреща и изпраща дните
доволен в радост, твърд в беди.
Не се бои от клеветата.
За помощ щом дочуе зов
от своята родина свята -
да се пожертва е готов.
Макар да няма много, дава
на бедния от все сърце
и е щастлив - това издава
сияещото му лице.

1830

Стихотворението е от юношеските опити на поета и въпреки, че е написано по подражание на популярната тогава сантиментално романтична поезия, в него се чувства бъдещата му реалистична дарба. б. ред.