ПЕСЕН НА СТАРИКА
превод: Татяна Любенова
ПЕСЕН НА СТАРИКА
Ще възседна коня си
бързобег,
от сокол, ще политна
по-лек.
През поля и моря,
във далечен край,
младостта да догоня -
светъл рай.
И когато завърна се,
весел, млад,
на красавиците
ще съм драг.
Няма път, уви,
в невъзвратното!
Не изгрява слънцето
откъм запада.
—————————–
ПЕСЕН
Ти не пей, славей мой,
под прозореца;
към горите литни
на родината!
До прозореца спри
на девицата.
Пей за мойта тъга
песенчицата.
Разкажи й, без нея,
как вехна аз,
като степна трева
предесенна.
И без нея нощта ми
е сумрачна;
а студено, сред бял ден,
е слънцето.
Кой без нея ще ме
приласкае?
И къде да отдъхна,
склонил глава?
Аз без нея усмивка
кому да дам?
По сърце, чия песен,
ми би била?
Защо пееш ти, славей мой,
под прозореца?
Отлети, отлети
при девойката!
ПЕСНЯ СТАРИКА
Оседлаю коня,
Коня быстрого,
Я промчус, полечу
Легче сокола.
Чрез поля, за моря,
В далнью сторону -
Догоню, ворочу
Мою молодость!
Приберусь и явлюсь
Прежним молодцем
И приглянус опять
Красным девицам!
Но, увы, нет дорог
К невозвратному!
Никогда не взойдет
Солнце с запада!
1830 г.
—————————–
ПЕСНЯ
Ты не пой, соловей,
Под моим окном;
Улети в леса
Моей родины!
Полюби ты окно
Души-девицы…
Прощебечь нежно ей
Про мою тоску;
Ты скажи как без ней
Сохну, вяну я,
Что трава на степи
Перед осенью.
Без нее ночью мне
Месяц сумрачен;
Среди дня без огня
Ходит солнышко.
Без нее кто меня
Примет ласково?
На чью грудь отдохнуть
Склоню голову?
Без нее на чью речь
Улыбнуся я?
Чья мне песнь, чей привет
Будет по сердцу?
Что ж поешь, соловей,
Под моим окном?
Улетай, улетай
К душе-девице!
1832 г.
