Демир Демирев е роден на 5. 10. 1941 г. в с. Злато поле, Хасковско. Завършва висше образование. Член на УС на Съюза на независимите български писатели. Председател на фондация “Вапцарова вяра” – клон Димитровград. Превеждан на португалски и руски. Автор на осем стихосбирки: “Бяла вода” /1996/; “Само душата ми…” /1996/; “Усилия” /1997/; “Писма за тебе” /1998/; “В сянката на розата” /1999/; “Тополчице” /2000/; “Лъжецо мили, Одисей…” /2001/; “Невидимото ще узрее в есента” /2004/. Живее в Димитровград.

Публикации:

Поезия:

ЕЛЕГИЯ/ брой 3 ноември 2008

СЪНЯТ НА ПРЕЖИВЕЛИТЕ ЗИМАТА/ брой 4 декември 2008

ДО НЯКОГО ПИША/ брой 31 юли 2011

ТАМ СВЪРШВА СМЪРТТА/ брой 34 ноември 2011

ГОРЧИВ ЛИМОН/ брой 37 февруари 2012

ЛЯТО Е ТВОЕТО ИМЕ/ брой 45 ноември 2012

В ОЧАКВАНЕ НА НОВИТЕ СПАСИТЕЛИ/ брой 58 януари 2014

ЗЕМЯ ЗЕЛЕНА/ брой 64 юли 2014

ПРЕДИ И СЛЕД СЪНЯ/ брой 74 юни 2015

ЖИВЕЯ ЕСЕНТА/ брой 79 декември 2015

ДНИТЕ СА НЕВИННИ/ брой 84 май 2016

МЪЛЧИ БЕЗКРАЯТ СЛЕД ВИКА НА ПТИЦА/ брой 136 март 2021

САМА ДУШАТА МИ/ брой 158 май 2023

СЪБУДЕН ОТ ВРЕМЕТО/ брой 159 юни 2023

Критика за Демир Демирев:

В ЛИРИЧНОТО ПОЛЕ НА ЖИТНА ТРАКИЯ/ автор: Иван Енчев/ брой 110 октомври 2018