МЪЛЧИ БЕЗКРАЯТ СЛЕД ВИКА НА ПТИЦА
ПОНЕДЕЛНИК Е МОЯТ ЖИВОТ
Котка ли ще ми мине пътя
или деца които пеят
булеварда ще прекосят
аз почвам
да говоря
с времето
както разцъфтява
клонче
от бадем.
——————————
* * *
Зад хълма
планина.
Височините
голи.
Почти
на пътя
към звездите.
Почиват си…
Мълчи,
мълчи
безкраят -
след вика
на птица!
——————————
ЗАД РЕКАТА НА ВЕЧЕРТА
Зад реката на вечерта
конят на утрото
препуска.
Стъпки оставя
по водата.
——————————
САМОТА ЗА НИКЪДЕ
Вглеждам се
в нощта на прозорците
тишина
самота
за кого
докога
думите -
пръсти
от камък.
——————————
ДЕТСТВО НА БРЕГА
Тревата
отразила
телата ни
и следите
от нашите ръце
по купчината
пясък
скоро ще си тръгнат.
——————————
* * *
Самотен.
И по-самотен.
Като слънце
скрило
слънцето си.
——————————
* * *
Всичко вече
се разпада.
Срутиха се
покривите
кухи -
от пясък
и вода…
Нов
Дон Кихот
минава…
Изплъзва се
от сенките
на мелниците.
——————————
* * *
Тишина.
Вечната,
святата.
И продължава
живота…
Мирът
на мъртвите
омъдрява ли
живите!
——————————
* * *
Гледам
в есента на ръцете си.
На дните ми броеницата
се върти.
Бързо.
По-бързо!
Все по-малко
остава
красивото.
Болката
все
по-боли…
Натежава
умората.
Със съня ми
идва нощта -
синя.
„Отдавна е време!” -
казвам си.
И
есента
ме прегръща.
