Демир Демирев

ДНЕВНИК

Между страници от гореща пепел
скърби
затворен
шепот
скърби
и в тъмното
изтънява
изтънява
като незавършена
запетая.

ВСЕКИ СЕЗОН СИ ИМА СВОЯ КРАЙ

Мълчалива есен
крачи
с мене
горе слънцето е
долу е мъгла
в люлката на храсти
подтичва
птичи глас
съседът ми
ковачът
дето конете подковава
оглежда
празната градина
и мъдро казва
за Пролет
не е забранено да се мисли.

ГАЛЕРИЯ

Вглеждам се в картините
облаците
са във синьо
и смеят се
като балон над бездна
в очите сини на момиче.

ВКУС НА СВЕТКАВИЦА

Трудно е
да си сълза
някому
връщане
няма.

НЕЩО ПО ГОЛЯМО ОТ СЕБЕ СИ

Лятото ми е с тъмни очила
аз се опитвам да го опозная
чрез името на някое езеро
или на море
или от думи отвлечени
да видя как
от другата страна
разтварят се
и слънцето
и сянката
да видя как
на огъня
черните мравки
изгарят.

ПОТЪМНЯВА СЛЪНЦЕТО

Моята добра Родина
облечена в сиво
е бедна
трудно се построява
къща
в която няма нищо
за умиране!
защо
все пред нас
след нас
издигаме
трибуни на мълчание
не чувстваме ли
че когато падаме
се чупим
нужни ли ни бяха
рани

с кого ли да говоря
тръгвам си.

СЪБУДЕН ОТ ВРЕМЕТО

Уморен съм
прежълтял
и тъжен съм
моя малка тополке
млада тополке
до тебе
нека се спра
до тебе
на земята
да поседна

и ще ми мине.

ПОКАНЕН ОТ ТВОЕТО ЛЯТНО КЪДЕ

Помниш ли още
на виолетовото време
мигът
на щурците
звучната вечерня
в Злато поле
тогава
светулките
не умираха
и ние бяхме с тях
с друго дихание бяхме
и безмълвни звуци

вчера ли беше.

ЖАРАВА

Докато си шепнем
и виж
на огъня
живота
изтлял.

БЕЗИМЕННО

Задръж слънцето
в ръка
после посади знаци
в небесата
останалото
през тебе
ще премине.