Демир Демирев

ДО НЯКОГО ПИША

След толкова много мигове.
След толкова много печал по пътя.
Дали ще ми стигнат
всички посоки
до отмалелия залез
да спра.
Тихо да кажа:
Бях дете!

БЯЛО МОРЕ

Люляло се морето
от бряг до бряг,
като нива с жито.
Било зелено,
после жълто,
червено.
Накрая узряло.
Бяло.

град Александруполис, 2007 г.

ПИСМА

Няма ги вече очите,
които обичаха.
Езерата
в които потъвах,
пресъхнаха.

БЛАТО

Нещо обещава,
тихата,
тъмна
вода.
Как да го чуя!

НЕЗАБРАВЕН ОТ БОГ

Дадено ми е
в повече.
В рая съм.
Живея
на Юг.
В Злато поле.
Къде по-нататък!

ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ

Ум няма
камъка,
застанал
на пътя ми.
Ще ме спъне.
Ще ме заболи.
Но на раздяла
ще го потроша.
Той мене
няма да може.

КНИГА ОТ НЕБЕ

Течащият залез.
Течащият залез.

Четящият залеза…

И ВСЕ ПАК

Да мислиш,
че си свободен…
Безнадеждно ли е!

МОСТ - 1

На пътя благодаря.
Доведе ме дотук!

МОСТ - 2

Пада по моста
дъжда
и се отича
в реката.
Като сълза е.
Всеки плаче
по своему.

МОСТ - 4

Все ме пита:
Не е ли късно!
И изчезва
след първия завой!

МОСТ - 6

Азбуката на реката
първи
сутрин чете.

МОСТ - 7

Мисли си,че
реката
няма
никакво тегло.
В един и същи свят
живее
закотвен
между двата бряга.
Утре
той
издигнал би се
нанагоре.
Как би полетял!
Но утре…

Но утре!

Всички мостове въздишат неусетно!