САМА ДУШАТА МИ
ПРЕДИ ЗВЕЗДИТЕ
Прегорял
изпрежурения ден
поляга
в залива.
Изтръпнало
залязващото слънце
гали
и брега,
и синкавия здрач оттатък.
Преди звездите
понакуцвайки
фаропазачът -
едър морски вълк -
пали
фара на Надеждата.
——————————
ЦЕЛУНИ МЕ
Целуни ме
тихо -
по-тихо
от докосването
на вода,
която спи.
——————————
БОЛКА
Не ме е страх
от мъртвите -
всичко
е изпито и платено.
От живите
се плаша -
от живите
със сърца
мъртвородени.
——————————
ЖИВОТ
Бели мои дни,
без вашето приятелство
не мога.
Черни мои дни -
черни сенки,
черно вино
опустяло…
Протегнете ми ръце.
Не нагарча
съвестта ми -
в градините
не съм посял омраза.
Жив и здрав да съм! -
ще кажа -
кръстопътищата
да посрещам.
——————————
ТРЕПЕТ
Права си -
заледената вода
не спи.
Да я докоснеш с пръсти
нежно,
ще те усети
и ще зазвъни.
——————————
ВЕЧЕ Е КЪСНО
Чакали устни - недочакали.
Плакали очи - недоплакали.
Любило сърце - боляло.
И отболяло.
——————————
АКО МЕ ПОМНИШ
Нарисувай ме
с бял тебешир.
Както е бяла
душата ми.
Нарисувай ме
с чер тебешир.
Както са черни
нощите ми.
Моля те:
нарисувай ме!
Тихо -
до себе си.
Ще чакам
отвън.
До вратата.
——————————
***
… и нощ.
Звезди.
Луна.
Сама
душата ми
жадува -
плясъкът
на жива риба
и на коне
преплуващи
река.
