ЕЛЕГИЯ
ЕЛЕГИЯ
Онзи мъж
вече е
минало.
Името му
видях
на стената.
Беше
човек планина:
до хоризонта изправен.
А се смалил!
Толкова
малък
е станал –
побрал се
в един
некролог!
ПРОЛЕТ
Никой не може
да загаси
пожара
на зеленината.
Даже
снощният дъжд!
ГЛАС
В нищо
и никакво село,
край нищо
и никаква река,
без ни една дума
някой направи
първата крачка.
В нощта
огън запали.
Хляба разчупи.
И през полетата
лунни
пое…
Вече никому
чужд.
Чухте ли
гласа на поета?
Едничката
негова дума!…
РЕКАТА
Всичките мои години
тя
носи:
Боже мой,
колко години!
Тича
през изгреви, залези.
Пряко снегове,
пясъци…
Тича.
Капка
по капка
е дните ми
сбирала.
И сега
от света
ги отнася:
стъпки
от стъпки…
Река,
която вече
от мен
си отива.
***
През огледалото
тече
река.
И зад гърба ми –
отдавна суха –
градината
полива някой.
На лятото лицето
зрее.
Дълбоко
във водата…
***
На лятна нощ ухае
бялата ти
кожа.
Като въздишка
на вода е…
***
Мъдри са
дните ми:
повече
знаят
от мене.
***
Не докоснах мига.
И го опазих!
