Демир Демирев

Жабунясва на дните времето…
по зелената покривка
обречени за никъде
личинки
еднодневки
заспиват
раждат се
и всяка вижда
на другата сянката настръхнала
отдолу под водата
вони калта
разпознаваща мъртвите
и слънцето
то друго
какво ли има в блатото
в очакване
на пророци и спасители

Гъски в далечината
като надгробни камъни белеят.