Литературен свят

Александър Кръстников

Александър Константинов Кръстников, български философ-идеалист, публицист, журналист, визионер, общественик е роден на 2. XI. 1879 г. в град Никопол. Баща му Константин Кръстников е ветеринарен лекар, габровец, от известния род на Кръстникови, майката - Анна Стоянова (или Стоева?) е от Горна Оряховица. След Александър, който е втори син, на бял свят идват трима братя и две сестри. До 1893 г., когато умира бащата, многодетното семейство се мести непрекъснато - Ловеч, Плевен, Луковит, Бяла Слатина. През 1893 г. вдовицата се връща в Габрово и работи по чужди къщи, за да издържа децата си. В Габрово Александър учи в прочутата Априловска гимназия, после живее в София при свой роднина - търговецът Ганчо Гавраилов. Получава средно образование в столицата. До пенсионирането си работи като телеграфо-пощенски чиновник в Габрово, София, Ямбол и Бургас. Делегат на 11- ти Дъновистки събор край Велико Търново през август 1911 г. През 1908 г. поставя началото на т. нар. Психообщество, а през 1910 г. (официалната година на създаването му) то приема името „Общество за психични издирвания и духознание”. Организацията му създава с течение на времето множество духовни ядра в страната. Като млад Кръстников участва в 8-те годишни издания на сп. „Виделина” на д-р Миркович. Издава в продължение на 22 години двуседмичника „Витлиемска звезда” (1920-1942), спиран от властите до окончателното му прекъсване през 1942 г. Пише стихове, проза, рецензии, статии по различни въпроси, дневници, коментари и др. Превежда от руски и френски език. В творчеството си се проявява като патриот и ерудит. Освен със собственото си име и инициалите Ал. К. К-в, подписва произведенията си с псевдонима M. M-s. Сътрудничи на в. „Вечерна бургаска поща” и други издания. През 1915 г. публикува първата си самостоятелна книга - „Седем основни добродетели”, последвана от над 20 книги, сред които: „За обществото и младежта”, „Посвещение в духознанието”, „Прераждане и превъплъщение”, „Състояние на мъртвите”, „За семейството и детето”, „За идването на Христа”, „Рождение на Антихриста”, „На обществени теми”, „Ницшеанство или духознание” и др. В края на 40-те г. е арестуван и попада в Бургаския затвор, където прекарва година и половина - наклеветен е в разпространяване на слухове срещу Георги Димитров. Съдът го осъжда на „две години строг затвор, една година концлагер, пет години лишаване от граждански и политически права и 25 хиляди лева глоба” (по собствените му думи). Освободен е към края на 1950 г., живее в София с мизерна дори за онези следвоенни години пенсия. Остава безбрачен и вегетарианец през целия си живот. Прекарва последните месеци от живота си в Чирпан. Отива си от този свят на 3. X. 1970 г. в Чирпан, където е погребан.

Публикации:

Проза:

КАМИЛИТЕ НА БЕЯ/ брой 103 февруари 2018

МАКЕДОНСКО ХОРО/ брой 115 март 2019

ЧОВЕК И СМЪРТ/ брой 116 април 2019

Публицистика:

ПОЛИТИКА И СПРАВЕДЛИВОСТ/ брой 92 февруари 2017

ЧУВСТВО НА ОТГОВОРНОСТ/ брой 95 май 2017

ПАТРИОТИЗЪМ/ брой 96 юни 2017

ЕГОИЗЪМ/ брой 101 декември 2017

ВЕЛИКДЕН/ брой 105 април 2018

СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ/ брой 117 май 2019