Александър Кръстников

(Басня)

Веднъж 19-те камили в двора на Ковцан бей се скарали и почнали да се оплакват, че товарът им бил много, а храната, що им давал щастливият господар, била слаба и недостатъчна. Решили камилите да направят мирен протест, а не стачка (както в доброто старо време). Отишли при слугата Ахмед.

Ахмед доложил на Ковцан бей за камилския протест. „Нямам сега пари за повече храна, понеже съседите ни обраха, но кажи им, че времето ще им помогне. Нека потърпят малко.”

Излязъл Ахмед вън на двора, па почнал да държи утешителна реч пред едногърбите и двугърби животни. Било ясна мартенска нощ. Луната лукаво поглеждала зад облаците. Вятърът духал от запад и нарушавал нощната тишина.

Ахмед казвал: „Вярно е, почитаемо събрание, че докато не заплаче детето майката не му дава да суче. Ето, вие заплакахте като деца, а нашият господар е добра майка и няма да ви остави.

Ще почакате малко, ще потърпите известно време. Уверен съм наздраво, че вие като камили траете и на глад, и на жажда и ако Ковцан бей не ви помогне приживе, един ден неговият наследник (да е жив и здрав на баща си) ще ви нахрани и напои.”

Вятърът шумял на разни езици и люлеял високите кипариси. Луната играела на криеница с облаците. Камилите навели дългите си шии и се замислили дълбоко.

Те, стараейки се да бъдат доволни от малкото, почнали да чакат времето, щастливото време, да дойде да им помогне и облекчи непоносимия товар, да ги нахрани и напои до насита.

——————————

в. „Витлиемска звезда”, г. 4, бр. 16, 13 март 1925 г. Подписано: М. М-s