Александър Кръстников

Безсъмнено, Великден е най-големият празник в годината. Така се смята днес; било е време, когато християнинът е разбирал дълбоко важното значение на тоя велик и свят ден.

Великден ни наумява за делата на Сина Человечески, който е пострадал и е бил многократно оскърбяван и унижаван заради грешното човечество.

Великден ни подсеща, че Господ и сега е между нас, че Неговият св. Дух се проявява на всяка крачка в живота около нас, но ние не го познаваме, а вършим, каквото си щем. С неблагодарност и забрава е обкръжена историята на тоя ден.

Бащите ни празнуваха по-добре от нас, макар заобиколени отвсякъде с врагове и тежко преживяваха в дните на робството. Най-добрият празник, който е нареден не от земни царе и големци, а от самото Небе, никой християнин истински сега не зачита.

Наистина, такъв не познава възкресението на своя дух, такъв умира бавно, но сигурно в своята назадничавост. Христос е истинският Великден, нареден от Горе. Време е вече да го празнуваме с веселието на чистите и невинни души.

Великден - това е празникът над празниците; Христос - това е наследникът. Светът днес не празнува по духовен начин деня на славното възкресение; светът ежедневно убива чрез злите си дела Наследника, смятайки погрешно, че наследството ще бъде негово. Ала горко се лъже: няма по-голяма измама от измамата на самоизмамниците в подлунния мир.

Великден празнуват най-добре светлите духове отвъд. В мълчанието на природата има по-добро зачитане на тоя празник. Чудни песни се разнасят там през тоя ден; хармониите на световете се съгласуват с дивните песни на рояци ангели.

Тия песни нареждат сладко звучни думи за времето, когато Иисус Христос живя в плът, разпнат биде и възкръсна, повиквайки за възкресение мнозина от приготвените духове; тия песни припомнят целия закон на Новия Завет, който проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете във всички народи под слънцето.

Истина, истина ви казвам: иде ден, когато Христовия празник тъй славно ще се чествува.

Ние, що носим хубавото име християни, съгласуваме ли нашия живот според оня на възкресението или продължаваме да осъждаме Спасителя, от който сме научили най-добрите ценности?

Неговата заповед за живот вечен ни води към истинския ден на възкресението. Трябва тая заповед да спазваме.

—————————

в. „Витлиемска звезда”, г. 3, бр. 22, 14 април 1924 г.