ПАТРИОТИЗЪМ
Това е висока добродетел. Видимото съдържание на патриотизма е любовта към родината, отечеството. А любовта предполага постоянно, непрекъснато служение и жертвуване за родината. Патриотизмът е, следователно, дело в живота на човека. Онзи, който върши делото на служене и жертвуване за родината е патриот.
Има обаче мнозина, за които патриотизмът не е дейност за отечествено благо. Чрез него те служат най-добре на себе си. Прегърнали патриотизма като табела за лично достойнство, те вършат едно словесно родолюбие. За тях напълно приляга римската поговорка: „Ubi bene, ibi patria” (дето е добре, там е отечество”). Това са така наречените патриотари.
Патриотът работи мълчаливо, без да очаква особена похвала, защото служи по съвест, убеждение, по дълг. Патриотарят шуми по кафенетата и улицата, подчертава шума си, разпространява го.
Велик класически пример на изпълнен патриотичен дълг виждаме в лицето на Регул, римлянин, който отива на доброволно, вечно изгнание у картагенците, тикан от стихийната любов към Рим. Брут, който осъжда на смърт двамата си сина, които участвували в заговора против републиката, тикан също от любов към Рим и от високо гражданско съзнание; Леонид Спартански и др.
Обаче и българският народ има свои Регуловци, Брутовци и Леонидовци. Българският Регул - Ботев тръгна смело и невъзмутимо с лице срещу лицето на смъртта. Образът на Леонида Спартански далеч бледнее пред нравствените ликове на Бача Кира и Коча Честименски. Образът на Левски е по-светъл от тоя на Брута.
Днес, когато словесното патриотарство ни залива от всички страни, нужно е връщане към времето на възраждането, от което можем с пълни шепи да гребем примери на най-чист и делови патриотизъм, примери на вярно и неподкупно народно служене и жертвуване.
За голямо съжаление, намират се и сега филистери, които отричат възраждането с революционния му завършек и одобряват старите въздишки: „Ех, да ще султана да освободи България!”
Това са пораженци, които носят само нещастие на държавата. И от такива народът трябва да се пази.
——————————
в. „Витлиемска звезда”, г. 16, бр. 2, 15 април 1937 г.
