„ЖЕРАВИ ПРЕЛИТАТ НА ЮГ”
“Жерави прелитат на юг”, сборник разкази от Недялко Месечков, издание на комитет „Българска литература”, София
Сборникът на Месечков съдържа 10 разказа, в които писателят разкрива и излива душата си на добър познавач върху въпросите на съвременните български нрави.
В „Мир” той ни рисува силното полово влечение и борбата, свързана с това, в душата на един селски чорбаджия, възрастен, но здрав човек, балканджия. Той става изкупителна жертва на възмущение от страна на глупавия си син. Слабоумният син въздава на грешния похотлив баща.
В „Красив залез” една старица, изгонена от оженени синове, се вози на коли, натоварени със снопи. Една щастлива случайност събира баба Ивана с нейния изгорник от младини - дядо Илия.
В разказа „Син се роди” г-н Н. Месечков ни рисува каква надежда възлага работливият български селянин на мъжка челяд.
„Жерави прелитат на юг” е по-скоро една притча, отколкото разказ. „Жерави сме ние, хората, от едно място прелитаме на друго… Търсим цял живот слънчевата страна и не я намираме… Бягат жерави, студ ще настъпи тъдява, къде ще отидем ние?…” Така разсъждава един нещастен селяк, комуто стопанката дълго време страда от тежка болест, и най-сетне умира.
В „Зараза” се рисува омразата на нравствения българин към порочния живот. В битовия живот на българския народ, далеч от „цивилизацията” на разни кабарета, хотели и публични домове, все още се запазва едно право искрено отношение към седмата Синайска заповед.
Позорът на греха се измива със самоубийството на виновния.
В разказа „Елен” изневярата на съпругата се наказва по-правилно, не така жестоко, а сякаш Соломоновски.
„Отчужден” ни рисува един селяк, отишъл по гурбет, ходил и скитал в далечни земи, губил се и в Америка. С тоя разказ авторът рисува твърде правдиво участта на ония временни макар поселници, братя българи, които от желание за големи печалби разсипват имоти и време в чужди далечни страни.
„Гърбавият” е разказ, в който Месечков ни представя от колко малко има нужда човек, за да бъде щастлив. Тоя „гърбав” несретник, типичен сродник на хероите на Ф. Достоевски, е щастлив, че среща усмивката на една сляпа несретница…
В „Село Паницово” се разглежда романтичния живот на един селски Ромео и Жулиета, само че развръзката е другояче: с течение на времето настъпва помирение между двете враждуващи семейства.
„Найден Зограф” е последният разказ от сбирката. Талантлив иконописец, който става жертва на увлечението си по една хубава селска мома, дъщеря на поп.
Изобщо, сборникът от разкази на Н. Месечков му създава добро име в българската най-нова книжнина.
Ето защо ние можем смело да препоръчаме тая творба на младия писател с едно сърдечно пожелание; работете, г-н Месечков, обгръщайки бита на добрия и трудолюбив българин, като рисувате правдата, самата правда на нашия живот.
——————————
в. „Витлиемска звезда”, г. 13, бр. 21, 20 юни 1934 г. Подписано: „Витлиемска звезда”.
