Мирослав Минев

Мирослав Петров Минев, български писател, e роден на 20.05.1898 г. в град Казанлък в семейството на учителите Зоица и Петър Миневи. Прозаик, публицист, журналист, издател, адвокат. От 1910 г. семейството му живее в София. Завършва Първа мъжка гимназия и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски” (1937). В младежките си години работи като чиновник, търговец на филми, една година е стажант-режисьор в Народния театър. Дебютира с разкази в списание „Хиперион”. Автор на разкази, статии, рецензии, отзиви за книги, театрални постановки и изложби, печатани в сп. „Хиперион”, „Завети”, „Училищен преглед”, вестниците „Лъч”, „Литературен свят”, „Литературен час”, „Пряпорец” и др. Съпруг на поетесата Магда Минева, после Петканова (1920), впоследствие омъжила се за писателя Константин Петканов. През 1924 г. заминава със съпругата си за Виена, където е изпратен на дипломатическа служба (аташе по печата в българското посолство). След завръщането си от Виена издава в. „Погледи” - седмичник за литература, култура и обществен живот (1924) и в. „Перун” (1926). Вторият му брак (1932) е с Цветана Манолова - негова състудентка. В периода 1934 -1940 г. заедно с Никола Балабанов издава елитното списание „Завети”, което е сериозен съперник на сп. „Златорог”. По инициатива на Минев списанието създава в същото издателство и библиотека „Завети”. Защитава в съда обвинения поет Никола Вапцаров. Участва в Македонското освободително движение. Тежко ранен през Втората световна война, воюва храбро в Гърция. Съчинения: „Седем погачи за Господа” (1927 г., премия на Министерството на народната просвета), „Люде без години” (две повести, 1934), „Когато палеха лулите с прахан” (разкази, 1936, награда за белетристика на СБП), „Кръстът на Чудра” (разказ, 1938), „Наша родина” (очерци, 1939, в съавторство), „От Балкана до Диарбекир” (1961), „Богомили” (1961, в съавторство с Д. Ангелов), „Спомени на заточеника” (в съавторство с Д. Груев, 1965), „Георги Мамарчев” (биографичен очерк, 1966), „Битката при Одрин” (историческа повест, 1969), „Преображенското въстание” (в съавторсвто с Д. Попниколов, 1970). Член на Съюза на българските писатели от 1920-те г. Превежда Чехов и Гогол. Умира на 01.12.1983 в София.


Публикации:


Публицистика:

РАКИТИН. ПОСЛЕДНИТЕ БЪЛГАРСКИ СОНЕТИ/ брой 75 юли 2015

МИНАЛО, СЪВРЕМЕННОСТ И БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА КНИГА/ брой 84 май 2016

БОРИС ДЕНЕВ - ХУДОЖНИК И ПОЕТ/ брой 103 февруари 2018


Критика:

„ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН”, РАЗКАЗИ ОТ ЗМЕЙ ГОРЯНИН/ брой 91 януари 2017

„МОМЧИЛ”/ брой 98 септември 2017

„ВЕЛИКИ СЕНКИ” ОТ ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА/ брой 107 юни 2018

Я. КАЛИАКРЕНСКИ - „ДОБРУДЖАНЦИ”/ брой 107 юни 2018


Критика за Мирослав Минев:

„ЛЮДЕ БЕЗ ГОДИНИ”/ автор: Дамян Димов/ брой 98 септември 2017