Мирослав Минев

„Черешовите води”, разкази от Илия Мусаков, София, 1935 г.
„До телените мрежи и в мир”, разкази от Илия Мусаков, София, 1935 г.

Две книги, погалени от един и същи дух, които разтварят пред очите ни страниците на два различни свята.

Първата, която носи спомените на едно по-далечно време, е наситена със сгъстени багри от предосвободителната романтика: светла по устреми, но все пак дълбоко просечена от здравото чувство на възрожденските българи.

Втората книга среди своите сюжети от друго време, не по-малко романтично от предрождените години на нашето освобождение, защото и то носеше знака на една стихия, която в народното съзнание остана свързана с психологичните предпоставки и усилия на братско освобождение. По-късно: пречупени крила и тежък мир.

В завоите на тази действителност, авторът на втората от горните две книги, е видял мнозина от героите, които кичат с посърналите си портрети нашето време, през което е доста старомодно да говориш за родолюбие, за бащиния, за безсмъртието на умрелите за слава и с чест, защото мода е в синорите на българската земя някои да си кривят ченетата за класово съзнание.

При тая обстановка двете книги на Илия Мусаков добиват особена цена, наред с качествата, които те носят като художествени произведения.

Докато в първата от тях, в няколкото разказа от сборника „Черешовите води” пъпли елегичният напев за безвъзвратно загубени дни, изнизали се из душата на българина, като тежките талази на черешовите води - във втората книга - „До телените мрежи и в мир” - кънти непокрусена бодрост и вяра.

Илия Мусаков е от ония художници, които с тънката черна диря на своето перо, създават герои, за да оставят те трайни знакове върху душата на читателя. Творческата линия на художника може да не е белязана със стихията на ярка индивидуалност, да не носи разгулния шемет на творческа красота, но героите му винаги имат едно положително качество - те възпитават.

Възпитателното значение на Мусаковото творчество се подчертава ярко във всичките му работи. Няколкото разкази от сборника „Черешовите води” носят и една друга особеност. Те имат тънка психологическа плетка и през нея се мрежат здравите люде на нашето предосвободително време, достойни поради своите характери да бъдат на почит всякога.

В строежа на художествената тематика на разказите от втория сборник „До телените мрежи и в мир” преобладават повече непосредствени наблюдения. Те са повечето видени и преживени случки от автора, затова и тяхната сюжетна рамка е по-тясна, но от това те не губят, за да бъдат ярки спомени от близко минало.

И докато в „Черешовите води” нашироко се лее елегичният тон на разказа, разказите от „До телените мрежи и в мир” носят плътния епичен ритъм на героичното време, от което са откъснати.

Илия Мусаков е спокоен разказвач, но въпреки това вътрешното напрежение на разказите му е остро. Това се дължи преди всичко ба интересния и правдив сюжет, за чието разкриване Мусаков не търси езикова виртуозност.

Без особена обагреност в стила си той умее да сложи психологическа пунктуация в разказа и да го разгърне убедителен и верен, за да го направи годен да завладява. тъкмо по този път те оказват и своето възпитателно въздействие.

В кръга на ония работници с перото, които се опитват да пресъздадат войната повече като спомен и преживяно, без да поставят по-сложни и отговорни задачи на своето творчество, Илия Мусаков заема предно място.

За автора на сборника „До телените мрежи и в мир” тежката трагедия на войната е непрестанен извор на вдъхновение. Непоколебим пред нейния трагизъм, той поклоничества пред геройското дело на малки и големи, изравнили в стихията на войната своето величие.

И затова разказите на Илия Мусаков носят живата жар на предана и честна обич към родната земя. Такава е средата, в която живеят неговите хора, такива са самите люде, които кръстосват из разказите му, кръстосвали преди това бойните поля на земята си.

Заслугите на Илия Мусаков е, че ги е видял - на художника, че е могъл да ги опази и ни ги предаде непосредствено и правдиво.

——————————

сп. „Завети”, г. 3, кн. 7, 1936 г.