Мирослав Минев

„Има една страна…”, фейлетони от Ясен Валковски, София, 1935 г.

Наистина има една страна, в която през януарий 1935 г. един внимателен гражданин, неин поданик, без фалшифициран документ и без професия с особени титли, раздвижи доста енергично гражданското чувство на своите сънародници.

Те взеха в ръце приятната книга с интересен надслов и със странна заглавна корица - върху черно - едно празно короновано кресло в тона - зелено и мораво, - един цилиндър и едни официални бели ръкавици.

Нищо повече. Липсва дори и традиционната въпросителна, която в такива случаи стои върху заглавната корица на всеки сензационен роман.

Но за съжаление, гражданите на тая страна, в която въпросната интересна книжка се намира за продан, не възстановиха отново нарушената дрямка на гражданското си чувство.

Книгата им подейства страшно раздразнително: на безименните величия, че и в тоя случай са останали неизвестни, а на именитите в културния, литературен и политически живот, че не са им поискали интервю, поне нещо като автограф, под „захаросаната им съвест”, „хотентотски морал”, „литературно атентаторство”, „двуподаничество” и пр.

Но и едните, и другите са пришити в архивата на собствената си държава като непотребни преписки, щемпеловани „към дело” и прибрани, за да задоволят един ден интереса на научния изследовател, който ще напише история на подлостта и подлеците, сервилността и своеволията, на безхарактерността и тъпите, на тоя нов вид харакири - овчедушието - който няма нищо общо с японците.

Славянски специалитет с българско поданство.

Не мислете, че това е предизвикателство. Тънките и елегантни прилагателни, наредени като пажове към най-типичните прояви и събития през последните няколко години от нашия обществен и културен живот, отбелязани във фейлетоните на Ясен Валковски, доказват по най-категоричен начин това.

В лабораторията на неговата обществена налюдателност няма никаква алхимия, нито звездобройство. Обратно. Една тънка наблюдателност, остра като хирургическо ножче, едно дълбоко проникновение, което надниква в тайните двигатели на събитията, една аналитична способност, за да намери атомите на събитията и здравия усет към цялото, за да го въстанови в собствения си обществен мироглед, с ново име, възприето от купела на изискана, много фина и остроумна духовитост.

Януарските фейлетони, граждани на собственото си заглавие „Има една страна…” блестят от остроумие, пленяват със звучността на чувството и яснотата на езика си.

Синтетични и въпреки това конкретни, елегантни и въпреки това злъчни, ловки като парижанки, но същевременно смели като чистосърдечна нашенка, те заклеймяват една общественост, ратуват за нова, търсят един друг гражданин, който да бъде по-достоен за езика, на който могат да се кажат толкова много истини така увлекателно, така красиво, така откровено.

Да донесеш в страната си пламенния протест срещу своята съвременност, но да го донесеш с най-изисканите достойнства на литературната творба - е тежко и отговорно културно труженичество.

Фейлетоните на Ясен Валковски заемат в нашата следвоенна книжовност първото място и поради литературните си качества, и поради живо поставените обществени въпроси. Нека никому се не зловиди, че има една страна, в която могат да се срещнат с изкривени физиономии в творческия ентусиазъм на един проникновен и духовит белетрист, мнозина от неговите съвремнници.

Мъдростта - на човека е присъщо да греши - може само да ни направи по-изтънчени към собствените ни грешки и дани открие широката възможност да вкусим от художествената наслада на един стил, в който наред с духовитостта, има ловка акробатика, логическа мярка, звукова и образна багра, и както казват французите, дух. По-точно: духовитост.

С чудна изобразителност са прилепени тук-таме прилагателните имена, та убеждават поради своята същина, че действително прилягат, а още - че остават неразделно свързани с понятията, които определят. Отсеченият образен стил на Ясен Валковски е и ще остане най-скъпото украшение на неговите фейлетони.

Почти у всички архитектониката им е проникната от тоя стил. Той лее много настроение, и убеждава в правотата на изводите, макар в тях да има фактическа или обществено-политическа парадоксалност. Все пак те се налагат, завладяват съзнанието и създават привърженици на смелото перо на своя автор.

И затова преди да бъде изобличител на недостатъци на политическата ни съвременност, Ясен Валковски е художник, дълбоко прочувствал разочарованията на своето време, приел ги като историческа истина, но защитил народното съзнание от тях с омаята на тънко художническо чувство.

——————————

сп. „Завети”, г. 2, кн. 4-5, 1935 г.