Никола Венетов

Никола Венетов (Никола Антонов Димов), български поет, е роден на 14.10.1882 г. в град Дупница. Завършва средно и педагогическо образование в Кюстендил. От 1904 г. учи литература в София, но поради бедност не успява да завърши образованието си и е принуден да учителства. През 1906 г. е учител в с. Айлан Кайряк (дн. Ясна поляна, Бургаско) където участва в първата толстоистка комуна, създадена в България и става сътрудник на толстоисткото сп. „Възраждане” (1906-1935). Учителства и в селата Русокастро, Бургаско, Джумалий (дн. Житосвят), Карнобатско, Кръкчал (дн. Драчево). Участва в Балканската война. Дълги години живее в Бургас. Член на ръководството на Бургаското окръжно археологическо дружество „Дебелт” (1925). Автор на поетичните сборници „Стъпки в снега” (1919) и „Насаме” (1942). Сътрудничи на сп. „Нова струя”, „Бисери”, „Факел”, „Провинция”, в. „Огнище” и др., както и на литературни сборници. Дълго приятелство го свързва с Владимир Димитров Майстора. Превежда от руски и френски. Последните две години от живота си прекарва в село Върбаново, Габровско. Умира през 1971 г.


Публикации:


Поезия:

СТИХОТВОРЕНИЯ/ брой 73 май 2015

ИЗ „НАСАМЕ” (1942)/ брой 77 октомври 2015

СЪМНА СЕ/ брой 91 януари 2017

СТИХОТВОРЕНИЯ/ брой 97 юли 2017

ЕДИНСТВЕН ПЪТ/ брой 101 декември 2017

НА ЧУЖБИНА/ брой 111 ноември 2018


Преводи:

Адам Асник - АСТРИ/ брой 111 ноември 2018

Алексей Плешчеев - УЧИТЕЛ/ брой 112 декември 2018

Сергей Маковски - СЪВРЕМЕНИКУ/ брой 112 декември 2018

Иван Никитин - ДВИЖИ СЕ ВРЕМЕТО БАВНО…/ брой 116 април 2019