Никола Венетов
Никола Венетов (Никола Антонов Димов), български поет, е роден на 14.10.1882 г. в град Дупница. Завършва средно и педагогическо образование в Кюстендил. От 1904 г. учи литература в София, но поради бедност не успява да завърши образованието си и е принуден да учителства. През 1906 г. е учител в с. Айлан Кайряк (дн. Ясна поляна, Бургаско) където участва в първата толстоистка комуна, създадена в България и става сътрудник на толстоисткото сп. „Възраждане” (1906-1935). Учителства и в селата Русокастро, Бургаско, Джумалий (дн. Житосвят), Карнобатско, Кръкчал (дн. Драчево). Участва в Балканската война. Дълги години живее в Бургас, където работи като учител. Член на ръководството на Бургаското окръжно археологическо дружество „Дебелт” (1925). Автор на поетичните сборници „Стъпки в снега” (1919) и „Насаме” (1942). Сътрудничи на сп. „Нова струя”, „Бисери”, „Факел”, „Провинция”, в. „Огнище” и др., както и на литературни сборници. Дълго приятелство го свързва с Владимир Димитров Майстора. Превежда от руски и френски. Последните две години от живота си прекарва при племенницата си Спасена Кючукова в село Царева ливада (преди - Върбаново), Габровско. Умира на 15 януари 1971 г.
Публикации:
Поезия:
СТИХОТВОРЕНИЯ/ брой 73 май 2015
ИЗ „НАСАМЕ” (1942)/ брой 77 октомври 2015
СТИХОТВОРЕНИЯ/ брой 97 юли 2017
ЕДИНСТВЕН ПЪТ/ брой 101 декември 2017
НА ЧУЖБИНА/ брой 111 ноември 2018
Преводи:
Адам Асник - АСТРИ/ брой 111 ноември 2018
Алексей Плешчеев - УЧИТЕЛ/ брой 112 декември 2018
Сергей Маковски - СЪВРЕМЕНИКУ/ брой 112 декември 2018
Иван Никитин - ДВИЖИ СЕ ВРЕМЕТО БАВНО…/ брой 116 април 2019
Владимир Соловьов - МИЛИЙ МОЙ, НИМА НЕ ВИЖДАШ…/ брой 123 декември 2019
Михаил Лермонтов - КОГАТО СЕ ВЪЛНУВА ПОЖЪЛТЯЛА НИВА…/ брой 131 октомври 2020
