АСТРИ
превод: Никола Венетов
Всичко свехна. Само вие,
астри бели, още трайте
под небето хладно-синьо -
и мечтайте.
Тъжна есента посрещам.
Ах, не както в дните прежни -
капят пак така листата
безнадеждни.
Пак през клоните наднича
месецът като видене.
В пустите алеи вятър
глухо стене.
Но в душата вече няма
оня порив, чист и топъл,
що превръщаше на песен
всеки вопъл.
Помня мил и бледен образ,
думи смътни и несмели,
в тъмни къдри китка свежа -
астри бели.
Помня взори… Сякаш пия
тяхната неземна сладост…
В лунний блясък пак възкръсна -
младост, младост!
——————————
сп. „Листопад”, г. 2, кн. 18-19, 10 юли 1920 г.
