Никола Венетов

ЕДИНСТВЕН ПЪТ

Ст. Андрейчину

Постигнал мъдростта всевечна,
за тебе няма други път
извън борбата безконечна
със тържествующата плът.

Светът долина на скръбта е,
защото влада личността,
защото сладка користта е
и неразумна любовта.

Защото всеки тук забрави
неотменимия закон -
кумир от себе си направи
и иска жертви и поклон.

А глъхнат неживени дните -
в най-щедрите ни часове
ръка вълшебна по стените
чертай зловещи знакове…

Но ти - ти провидя живота
на мъдростта в пустинний път -
и възвести - ще от Голгота
безсмъртието си Духът!

ЗОВ

Долавям шъпоти незнайни
на неизбежен листопад -
и бездните на вечна тайна
разкриват се и ме зоват.

И ще потъна неусетно
по дирите на тоя зов,
тъй както есен зрънце лятно
потъва в земния покров.

ЦВЕТЯТА

Цветята, що пътя ми нявга красяха,
все тъй ароматни днес в мене цъфтят,
и химните майски, певците що пяха,
пак тъй вдъхновено в душата звучат.

И нека ненужен животът ме счита,
и нека днес нищо не дава ми той:
аз имам доволно зимовище скрито,
с мед сладостен пълен е кошера мой.

ВСЯКА ВЕЧЕР

Всяка вечер към заник заставам
и ведно с всяка билка, цветец
благодарност последна въздавам
на деня, гаснещ в тих багрянец.

И нощта аз посрещам с доверье -
под вълшебния звезден покров
отдих сладък духът ще намери
и мощ нова за нова любов.

ЗА ДРУГИ МИР

Разкри ми всичко свойте суета
и, отчужден, за други мир се готвя:
ще дигне скоро моя кораб котва
и ще изчезне в безконечността.

Защо бях тук? Какво съм аз и кой?
И що постигнах? - Всуе ум запитва…
А в глъбините ми звучи молитва:
да бъде волята ти, Отче мой!…

——————————

сп. „Слънце”, г. 1, кн. 7-8, 30 септември 1919 г.

ОКТАВИ

Аз искам да почина в смирен есенен ден,
когато - углъбено - безмълствува небето,
и жерави се носят към юг благословен
с прощален грак, тъй драг и понятен за сърцето.
Аз искам да почина в смирен есенен ден,
когато сън унася гората и полето,
и жълтий лист окапва, потайно-примирен…
И чезнат вред следите на огненото лято…

И нека моя гроб е далеко от света,
където не достига шумът на суетата,
къдет ухаят лете безименни цветя
и птиченца прославят на Бога добротата.
Аз искам да почивам далеко от света -
на майката безсмъртна в любовните обятя:
през цял живот напразно гальовно зва ме тя,
напразно ми по нея копнееше душата…

——————————

сп. „Слънце”, г. 1, кн. 9-10, 31 октомври 1919 г.