Сергей Маковски

превод: Никола Венетов

Поет, не слушай ти новаторите що бръмчат!
По път един и същ творците стигат свойте тайни:
от глъбините на духа към глъбини незнайни,
чрез вечното към вечността е вечния им път.

От старите слова не бой се. Ще те изнесат
и те, като стари орлови крила, в лазури сяйни.
О, вярвай им - те крият мощ и чарове безкрайни
и никога, и никога не ще ти изменят.

Във порива е творчеството. Няма остарели
ни чувства, ни слова - все същата е песента
на славея - и все така очаровава тя!

Не думите са вети - но в душите помрътвели,
в сърцата, пълни с гордост, скука и злина,
пресекнала е на живота живата вълна…

——————————

сп. „Листопад”, г. 6, кн. 8-10, 1924 г.

Бележка на ред:

очаровава - очарова
вети - вехти, стари