СТИХОТВОРЕНИЯ
СПЛИН
Мъчително прекарах тая нощ
и утрото не може да разсее
безименната скръб, що ме владее
и разрушава сетната ми нощ.
Противно ми е всичко тоя час.
Това, що радост даваше ми вчера,
сега е жалка, глупава химера…
Желание към нищо нямам аз.
О, как понятно е за мен сега
на някои безумното решение -
в смъртта да търсят избавление
от впитата в душите им тъга!
В РОДНИЯ КЪТ
По тез места приятни, мили,
начесто нявга сме бродили,
когато светла юност беше,
когато любовта цъфтеше.
Тук пак е хубаво, омайно:
липите шумолят потайно,
и птичка нейде звънко пее,
и ветрец благовонен вее.
Но в мене е безкрай печално…
Че чух аз словото прощално:
- Отколе, ах! - на мойта младост,
на моите мечти и радост.
Отлитнаха ония шумни
години юношки, безумни.
И днес в гърди ми - рухнал замък -
мъртвило е - без звук, без пламък.
ПРЕДПРОЛЕТ
Над глухите поля и лесове,
разрушени без жал от есента,
в ръцете си със щедри дарове
ще прилети засмяна пролетта.
И не едни помръкнали очи
ще възсияят от нечакан блян.
Под ласките на бликнали лъчи
ще се съвземе не един сломен.
А ти? - немеят бледите уста…
Или не чакаш нищо вече ти?
О, не вълшебница е пролетта -
и твоето сърце ще затрепти…
Ще видиш ти сияние и цвят,
ще чуеш ти небесни звукове
и радост ако не, то спомен свят
на пиршествата ще те призове…
—————————–
сп. „Бисери”, г. 1, бр. 17, 16.11.1913 г.
СТИХОТВОРЕНИЯ
1. УМОРА
Затрептете, о, струни сърдечни,
пробудете се, волни мечти,
както някога, в дните далечни,
пак сърцето ми нек затупти.
Из пустини блуждах… И безкрайно
изтомен съм - ни капчица мощ!
А шепти ми предчувствие тайно,
че далеко е моята нощ…
О, желано, спасително слово,
как го слушам със дъх притаен! -
Суеверен аз ставам отново,
че все скъп е животът за мен.
Той е дар - неизпитан и чуден.
И аз вярвам - пред свойта врата
ще посрещна сина си разблуден
с прошка блага честитий Баща!..
2. КРАСОТА
И тогава, когато страдая,
и тогава, когато съм в мрак,
Твой оставам! - И вярвам, и зная -
ще засветиш над пътя ми пак.
Бляскат в мене мечти разноцветни,
ала всички завеждат при теб:
Ти си мойто убежище сетно
из световния вихър свиреп.
Вечер с твоето име заспивам,
сутрин тебе хвалебстве шепти.
Зарад теб на Голгота отивам…
Че животът си ти, Красота!
3. ВИДЕНИЕ
По синура пустинен минаваш светла ти,
с венец от карамфили, синчец и диви рози,
а Слънцето, запряло пред своите чертози,
усмихва се прощално, косите ти злати.
Отнасяш ти на фея губителния стан.
Възправят се засмени след теб цветя, тревици…
И губиш се незнайна из буйните пшеници.
Къде се бави още многолюбовний Пан?
—————————–
сп. „Хризантеми”, бр. 9, 1918 г.
НАСАМЕ
1.
Далеко зреещите ниви
с тъга заветна гледаш пак.
И тая пролет си отива
без чучулиги и без мак.
И тая пролет те остави
все тъй далечен и самин,
все същият изгубен син,
проклел миражите лукави.
Отдалечи се много, много
от заповядания път
и гаснеш в празна изнемога,
и болно чужд ти е светът.
Живееш беззаконно, трудно
и радостта ти е една -
да мислиш за простори чудни,
за свобода и тишина.
2.
Низ тия улици и сгради
великото изгуби ти,
изгуби тихата отрада
на безвъзмездните мечти.
Не стихва земната тревога,
расте безсмисления гнет,
а бе благословен от Бога
да бъдеш нежен полски цвет. -
Невинен, нищо да не знаеш,
и само тихо да цъфтиш,
да се усмихваш, да ухаеш,
забрава светла да струиш.
3.
Не е за тебе тук. Излез,
разкъсай мрежата огромна.
Далеко там синее лес -
иди и нищо си не спомняй.
Уедини се, забрави
и несполуки и победи
в упокоителни беседи
с дървета, с ручеи, с треви.
Там всяка птичка, всеки цвет
благодари и славослови.
Ти беше мъдър и поет -
ще звъннат струните отново.
Ще мисли и за тебе Тоз,
комуто всичко се осланя
и който е в живота прост
по тия дебри и поляни.
—————————–
сп. „Гребец”, бр. 2, 1934
