КОГАТО СЕ ВЪЛНУВА ПОЖЪЛТЯЛА НИВА…
превод: Никола Венетов
***
Когато се вълнува пожълтяла нива
и гъстий лес шуми, от ветрец тих обвен,
и крий се във градина малиноцветна слива
под сянката на листеца зелен;
кога, от вечер пурпурна ил утро златно
окъпана в росица благодатна,
из храстето се момина сълза белей
и нежно кимва ми главица и се смей;
когато бистър ручей скача в долинката
и, призоваващ към забрава и покой,
разказва ми легенда чудновата
за мирний край, отдето иде той, -
тогаз утихва в мен безсънната тревога,
изчезват бръчките от бледо ми лице
и в щастьето завярва моето сърце,
и вижда то в небето Бога.
————–
сп. „Възраждане”, г. 3, кн. 2, 1909 г.
——————————
***
Когда волнуется желтеющая нива,
И свежий лес шумит при звуке ветерка,
И прячется в саду малиновая слива
Под тенью сладостной зеленого листка;
Когда, росой обрызганный душистой,
Румяным вечером иль утра в час златой,
Из-под куста мне ландыш серебристый
Приветливо кивает головой;
Когда студеный ключ играет по оврагу
И, погружая мысль в какой-то смутный сон,
Лепечет мне таинственную сагу
Про мирный край, откуда мчится он, -
Тогда смиряется души моей тревога,
Тогда расходятся морщины на челе, -
И счастье я могу постигнуть на земле,
И в небесах я вижу Бога…
Февраль 1837