КОГАТО СЕ ВЪЛНУВА ПОЖЪЛТЯЛА НИВА…

Михаил Лермонтов

превод: Никола Венетов

***
Когато се вълнува пожълтяла нива
и гъстий лес шуми, от ветрец тих обвен,
и крий се във градина малиноцветна слива
под сянката на листеца зелен;

кога, от вечер пурпурна ил утро златно
окъпана в росица благодатна,
из храстето се момина сълза белей
и нежно кимва ми главица и се смей;

когато бистър ручей скача в долинката
и, призоваващ към забрава и покой,
разказва ми легенда чудновата
за мирний край, отдето иде той, -

тогаз утихва в мен безсънната тревога,
изчезват бръчките от бледо ми лице
и в щастьето завярва моето сърце,
и вижда то в небето Бога.

————–

сп. „Възраждане”, г. 3, кн. 2, 1909 г.

——————————

***
Когда волнуется желтеющая нива,
И свежий лес шумит при звуке ветерка,
И прячется в саду малиновая слива
Под тенью сладостной зеленого листка;

Когда, росой обрызганный душистой,
Румяным вечером иль утра в час златой,
Из-под куста мне ландыш серебристый
Приветливо кивает головой;

Когда студеный ключ играет по оврагу
И, погружая мысль в какой-то смутный сон,
Лепечет мне таинственную сагу
Про мирный край, откуда мчится он, -

Тогда смиряется души моей тревога,
Тогда расходятся морщины на челе, -
И счастье я могу постигнуть на земле,
И в небесах я вижу Бога…

Февраль 1837