Никола Венетов

Сега и там е хубаво: излеко
вълнуват се закласили жита
и пеят чучулиги, и се носят
ухания от билки и цветя.

Ах, пролет е по родните полета!
Но никой нас не вижда вече там:
по синурите стари други бродят
и вкусват туй, що Бог отказа нам…

——————————

сп. „Бисери”, г. 1, бр. 25, 12.01.1914