Никола Никитов

Никола Савов Никитов (4.02. 1898 - 6.11.1958), български писател, е роден в град Севлиево. Завършва Педагогическото училище в родния си град и учителства известно време в село Търхово, Севлиевско. Учи филология и литература в Софийския университет след Първата световна война. Работи в Учителския съюз, в застрахователно дружество „Феникс”, а след 9.09.1944 г. - в Държавен застрахователен институт, редактор е в издателство „Медицина и физкултура”. Публикува за пръв път в сп. „Съвременна мисъл” (1919). Сътрудничи на литературни, хумористични и детски издания: сп. „Съвременна мисъл”, „Учителска мисъл”, „Хора”, „Първи цветя”, „Синчец”, „Нов свят”, „Светулка”, в. „Народ”, „Епоха”, „Социалистическа мисъл”, „Сладкодумче”, „Трудовак”. Съредактор на вестник „Поточе” (1927-1934, заедно с Трайко Симеонов и Ценко Цветанов) и сп. „Живо слово” (1936-1938). Редактира през 1921 г. заедно с Димитър Чаков сп. „Хора”. От 1935 г. редактира заедно с Теодосий Анастасов библиотеките „Велики българи” (1935-1945), „Български царе” (1937-1945) и „Художествено историческо четиво” (1940) - издания на „Ново училище”. Един от основателите и дейните членове на Дружеството на детските писатели (1928). Член на СБП. Пише стихове, разкази, пиеси и исторически повести, предимно за деца. Книги: „Другари. Разкази за деца” (1927), „Сърце. Лирична проза” (1927), „Българската писменост. Начало и развой” (1929), „Апостоли на българското възраждане. От Паисий до Освобождението. Антология за деца и юноши” (1939), „Баща на учителите. Неофит Рилски” (1935; 1940), „Възкръсналият българин. В. Е. Априлов” (1935; 1939), „За късче хляб” (разкази за деца, 1935), „Калугер-бунтовник: Неофит Хилендарски - Бозвели” (1935; 1940), „Късмет” (пиеса за детски театър, 1935), „Мъченик за род и вяра: Епископ Софроний” (1935; 1939; 1942); „Първият буквар. П. Берон” (1935; 1939); „Светите братя” (1935; 1937); „Свети Климент Охридски” (1935; 1940; 1942); „Хвъркатият конник. Г. Бенковски” (1935; 1938, 1942); „Баба Тонка” (1936; 1942), „Григор С. Пърличев” (1936); „Добри Чинтулов” (1936); „Иван Вазов” (1936, 1941); „Козетка” (пиеска за деца, 1936); „Райна Княгиня” (1936; 1942), „Захарий Стоянов” (1937; 1943), „Княз Борис - Михаил” (1937; 1941); „Тодор Каблешков” (1937; 1942); „Хан Исперих” (1937, 1941), „Хан Крум” (1937; 1942); „Хан Кубрат” (1937; 1941); „Хан Омортаг” (1937; 1942); „Хан Тервел” (1937; 1942); „Райко Жинзифов” (1938); „Апостоли на българската свобода” (1939; 1943); „Бегълци” (пиеса, 1939; 1943), „Александър Македонски” (1940); „Арийци. Перси” (1940), „Гърци” (1940); „Немирници. Весели разкази и приказки” (1940; 1941); „Страната на фараоните” (1940); „Умници. Весели разкази и приказки” (1940); „Финикиецът Дандол” (1940); „В мълчанието на часовете” (стихотворения, 1941); „Гоце Делчев” (1941); „Любимото цигуларче” (1941); „Наградени сърца” (разкази за деца, 1941); „Трайко Китанчев” (1942); „Трима рибари - трима славни рибари” (1941); „Освободените светци” (1942), „Петко Р. Славейков” (1942); „Умникът и глупакът” (1942); „Аз съм българче” (пиеса за деца, 1942), „Мъдрият спасител” (пиеса за деца и юноши, 1943), „Победители” (исторически разказ, 1944); „Медената питка” (разкази и приказки за деца, 1945), „Чук-почук” (разкази и приказки за деца, 1945), „Спящата хубавица” (приказка по В. А. Жуковски, 1947), „Баба Марта внучка жени” (Сценка за деца, 1948), „Баба Тонка Обретенова” (биографична повест, 1957), „Кирил и Методий” (животописна повест, 1957), „За кравай у баба” (приказка в стихове, 1958), „Стани, стани, юнак балкански” (Популярен исторически очерк за деца и юноши, 1960). Съставя заедно с Иван Знахар антологията „От 20-та насам. 1920-1930″ (1931). Умира в София. В по-ново време са преиздадени „Княз Борис І. Разказ за деца” (1993), „Иван Вазов. Разказ за живота му” (1995).


Публикации:


Поезия:

ГОРАТА ГОВОРИ/ брой 69 януари 2015

ПЕСНИ ЗА МОЯ СИН/ брой 74 юни 2015

КОЛЕДАРИ/ брой 90 декември 2016

ПРАЗНИК/ брой 94 април 2017

ВГРАДЕНА НЕВЯСТА/ брой 100 ноември 2017

ЛИСТАТА КАПЯТ/ брой 101 декември 2017


Публицистика:

ПАК ЗА УЧИТЕЛЯ/ брой 75 юли 2015

ЦАНИ ГИНЧЕВ/ брой 101 декември 2017