ЛИСТАТА КАПЯТ
ЛИСТАТА КАПЯТ
Безшумно се ронят листата
и капят над мъртви цветя,
в горите сред тъжна позлата
на есен се носи вестта.
И жерави шумно отлитат
към топли незнайни страни,
далеко, далеко ще скитат
до чудните пролетни дни.
——————————
сп. „Венец”, кн. 2, 1927 г.
БУРЯ
Несвърнало слънце на запад да слезе,
и облак погълна горящи лъчи,
а вихър развихрен в гората навлезе,
угаснаха мигом петната-очи.
Небето се сниши, страхотно и черно,
отприщи пороя от водни струи,
гората се вие от болка безмерна,
снагата й вихър прекърши и сви.
Зловещо и властно дъждовните хали
се кискат и блъскат през урви, скали,
небето и ада тук среща си дали,
със мълнии бесни и смъртни стрели…
И ето - притихва с пресекнали сили,
умора прекършва небесни крила.
Доскоро тук войни на стръв са се били.
Спокойно потрепва из облак звезда.
——————————
сп. „Венец”, кн. 1, 1935 г.
БАЩИНА КЪЩА
Да видиш в двора бащината къща
и цъфналите вишни с нежен дъх,
тополата, що с сянка я обгръща,
в небето вбила светлия си връх.
Отпред тъмнеят кичести чемшири
край плочника от пътната врата.
В стената скрито тук щурецът свири
и кротичко приспива през нощта.
Цял ден играл на воля и на слънце,
честит заспиваш в майчина пола,
растеш безгрижно като плодно зрънце
и в сън очакваш орлови крила…
Израсъл момък - кръв сърце прелива -
и тръгваш смело, мамен от светът.
На тежък час в тревогата горчива
как лесно е да спомниш роден кът!
——————————
сп. „Венец”, кн. 7, 1938 г.
