Никола Никитов

„Прояснени небосклони” от Йордан Маринополски, книга първа - спомени и признания, издава Ст. Атанасов, София

Една малка, спретната и гиздава книжка, която веднага ме увлече и не оставих, докато не я прочетох до край. И през всичкото време на четенето душата ми бе станала на усмирено море - тиха, успокоена и прояснена.

Аз за пръв път чета такава българска книга.

В сегашните дни на морална разруха, на груб меркантилизъм и материализъм, на прикритост, лъжа и сквернословие навред в нашия живот, един голям подвиг е да разкриеш в тия няколко страници цялата си душа, всичката си обич към човека въобще и към своя народ.

Във всяка страница, във всеки ред се чувства трептящата душа на писателя, лъха нежност, вяра, доброта; всяка мисъл е съгрята в чистия пламък на една светла непринудена интимност и искреност.

Това са спомени и признания на човек, който през целия си живот е търсил истинския смисъл на живота, това са неговите лутания, надежди, упования. В тия няколко статийки е разказан един живот, със всичката му мъдрост, падения и светли дни.

В сегашното време тая книжка е опреснителна струя, освежителна капка за измъчения от тежкото бреме на живота дух.

——————————

сп. „Хора”, г. 1, кн. 4-5, 1922-1923 г.