Никола Никитов

„Сини часове”, японски песни, преведени от Н. Джеров

Една малка книжка, в която звънят най-нежните песни на човешкото сърце. Къси, но прелестни песни на най-поетичния народ, обикновения език на който е музика.

Малки стихчета, без патос и жестове, стегнати до крайност, в които всяка дума е тон, всеки стих - песен; сякаш едри дъждовни капки напролет, падащи тихо и мелодично привечер по покрива на малка къща.

Това са „сините часове” на всеки, който обича хубавото и чиято душа трепти във вълните на поезията, разляна вред из всемира и в човешкото сърце.

Трябва да се прочетат тия ароматни лирични песни, за да се види непатичния, нежестикулиращ, но дълбок пантеизъм, покрай който са изпяти непосредствената простота на природата, любовта към родината и най-нежните трепети на сърцето.

И най-силното преживяване е предадено твърде сбито, стегнато, но силно и заразяващо:

Мойта любов е вълна,
която могъщо връхлита,
но в гордостта ти - скала
се удря и връща разбита

(Отчаяние - Сиге Юки)

или -

Стори ми се: снежат цветя…
Не. То бе моята любима -
и идеше към мене тя.

(Тя - Йори Кито)

И всичките са такива.

Личи си, че тия стихове са превеждани с любов. Езикът е чист и прост; много трудности са преодолени при превеждането на тия нежни песни.

——————————

сп. „Хора”, г. 1, кн. 3, 1922 г.