ГОРАТА ГОВОРИ
УТРО
Въздъхва гората със утринни тръпки,
в зеленото злато небето трепти
и капки елмази от нежните пъпки
окапват връз листи - гората шепти.
А в мойта колиба е още сумрачно -
тя сякаш е гъба под бели брези.
Къде ли се бави козарче юначно,
защо ли не идат игриви кози?
Ей скоро ще екне гората от песни -
на влюбени птички са нежния зов,
през клонести вейки пак слънце ще блесне,
сърцето ще пее от радост-любов.
Въздъхва гората и пееща тръпне,
окъпана в злато и нощна роса.
Аз ходя унесен - тук някой ми шъпне
и с пръсти играе по мойта коса.
ПЛАДНЕ
В планинските скути тя кротко почива -
чудовище тъмно под слънце-огън.
От зноя среддневен и дрямка опива
и тръпне тя леко през топлия сън.
А птичка немирна на клони под сянка
подскокне и цвърне под хладен листак.
Но тя се не буди от сладката дрямка,
потръпва сънливо - унася се пак.
Пламтящото слънце й пари челото,
прохлада й лъха от свежи недра,
целува я жадно отгоре небето, -
любовница страстна връз топли бедра.
БУРЯ
Несвърнало слънце на запад да слезе,
и облак погълна горящи лъчи,
а вихър развихрен в гората навлезе,
угаснаха мигом петната-очи.
Небето сниши се, страхотно и черно,
отприщи пороя от водни струи,
гората се вие от болка безмерна, -
снагата й вихър прекърши и сви.
Зловещо и властно дъждовните хали
се кискат и блъскат през урви, скали,
небето и ада тука среща си дали
със мълнии бесни и смъртни стрели…
………………………………………..
И ето - притихва с пресекнали сили,
умора прекършва небесни крила.
Доскоро тук войни на стръв са се били.
Спокойно потрепва из облак звезда.
в. „Литературен час”, г. 2., 25.09.1935 г.
