Никола Никитов

Невидими струни изтихо звънят
в сънното утро на цветни алеи,
от първите ласки бели полюлеи
нашепват молитви и леко трептят.

На първата пролет най-първия блен
в душата ми тръпне - над сребърни люлки
и слушам унесен - далечен цигулки
поднасят хваление към новия ден.

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 3, бр. 550, 20.10.1930 г.