Никола Никитов

„Черни пламъци” от Любомир Брутов, печ. „Светлина” - Стара Загора

Днес, когато в живота съскат „черните пламъци” на революционното бунтарство и се носи властният повик на пресътворяването на прогнилия сегашен свят - тия няколко стихове в Брутовата стихосбирка допадат.

Може да се каже, че те са новост в съвремнната ни лирика.

Наистина, тяхната форма, в която са изпети, не е тъй сполучлива и изискана, но има нещо друго в тях, което им придава известна цена. те са продиктувани от живота и са писани сякаш под ритъма на възбудената душа и несдържаното негодувание, което откликва сърцето пред „света на черната измама”, пустите пеплища и синовете земни, превърнати в роби.

И би ли могла любящата, честна душа да не възкликне от болка и гняв и изпее своите „черни” песни - пламъци сред тъмното безнадеждие на днешното време, защото;

По цялата земя, като вълна могъща
разлива се отвеки безутешна скръб;
нощта изчезва бавно, а деня се връща.
Пророци и певци оставят спомен скъп.

——————————

сп. „Хора”, г. 1, кн. 4-5, 1922-1923 г.