Никола Никитов

Тази година се навършиха сто години от рождението на неизвестния на младите българи писател Цани Гинчев.

Само родният му град Лясковец пази паметта за своя скромен, но заслужил за българската книжнина и просвета, гражданин.

Писателят Цани Гинчев е роден през 1832 година. Той се е учил най-напред в родното си място на тогавашното учение наустницата и псалтира. След това е учил и в гр. Търново…

Жаден за наука, той отива в Букурещ, където години наред копае зеленчукови градини, за да припечели някоя пара за школо в Белград. Желанието му се сбъднало - той учил в Белградската гимназия, след свършването на която жадната му за наука душа го пониса в Русия, където следва в Киевския университет естествените науки.

Той е учителствувал дълги години, писал е книги и издавал и редактирал списания. Най-напред е учителствувал в Кара-гач (Бесарабия) от 1860 г., а после 3 г. в гр. Русе.

Априлското въстание в 1876 г. го заварва учител в прочутата Габровска гимназия. Той е вземал участие в освободителните борби и затова е лежал два месеца в Търновския затвор.

Цани Гинчев е доживял Освобождението на България. Бил е народен представител, учител и училищен инспектор.

В нашата книжнина той е известен със своите „Български басни”, които е издал първи път в 1870 год., а след това второ издание в 1883 г. Написал е няколко повести, но най-хубава е „Ганчо Косерката”, в която рисува страданията на българските селяни от изчезналото днес село Гиран.

Цани Гинчев е редактирал четири години хубавото двуседмично списание „Труд” - през 1887, 1888, 1890 и 1892 години.

Цани Гинчев е починал в София в 1894 год., когато е дошъл на един книжовен конгрес.

——————————

в. „Поточе”, бр. 8, 1931-1932 г.