КОЛЕДАРИ
ВОДАЧ:
Ой ти тебе, станинине,
станинине - млад войвода!
Именит си, господине,
свойта чеда при теб водя.
КОЛЕДАРИ:
Чули сме те и разбрали,
че си имаш мила сина,
сребролица рожба мала,
златокъдрав юначина.
Дай го, дай го, с нас да доде,
с нас да доде, цар да бъде,
свойто царство да обходи,
твойта слава да пребъде.
СТОПАНИН:
Имам, имам, добри гости,
в люлка грее като слънце,
но е малък и сме прости
кат трошица, като зрънце.
Не ще може кон да качи
и войска си да нарежда,
много има той да плаче,
мойта радост и надежда.
КОЛЕДАРИ:
Дай го, дай го, но грижи се!
До три слуги тук ще има.
Скоро света той ще слиса,
бързо крепост ще превзима.
Първи - РАЗУМ - ще го води
да разнася благи вести,
с втори - ВЯРА - вред ще броди
целий свят с душа да вмести.
А пък трети - ЗДРАВЕ-РАДОСТ -
няма да го изостави.
Неговата светла младост
вовек вредом ще прослави.
——————————
в. „Вестник на вестниците”, бр. 127-128, 8 януари 1941 г.
