Любомир Брутов
Любомир Георгиев Брутов, български поет, е роден на 02.05.1894 г. в град Ямбол.Завършва гимназия в Самоков (1912). Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Музикант-любител. Свири в клуба на БРСДП (т.с.) и в оркестъра на кино „Модерен театър” в Ямбол. Диригент на малки оркестри. Участва в Балканската и Първата световна война. През 1923 г. емигрира в Париж. Там работи в обущарско ателие и в заводите „Ситроен” и „Рено”. Участва в борбите на френското работничество. За участие в митинг е екстрадиран от Франция. Завръща се в България през 1924 г. Отначало е безработен, после е назначен за нередовен учител по френски език в Ямбол, Луковит и село Славяново, Плевенско. След 09.09.1944 г. е редактор в Радио Варна (1944-1951) и в издателство „Наука и изкуство” (1951-1956). Пише стихове от млад. Сътрудничи на сп. „Борба” на Г. Бакалов, в. „Литературен глас” и др. Автор на пет поетични сборника: „Черни птици” (1922), „Сълзи по родината” (1926), „Сърцето на света” (1934), „Георги Дражев” (поема, 1939), „Изгрев над Вардара” (1941). Умира на 08.06.1976 г. в София. Отзиви за творчеството му пишат А. Златаров, Т. Боров, Г. Цанев, Д. Б. Митов, К. Христов, Т. Драганов, Недялко Месечков и др.
Публикации:
Поезия:
НА АСЕН ЗЛАТАРОВ/ брой 71 март 2015
НА АЛЕКСАНДЪР ДЗИВГОВ/ брой 108 юли 2018
АЗ ЗНАМ…/ брой 133 декември 2020
ТРАКИЙСКА ЛЕГЕНДА/ брой 135 февруари 2021
РОДНОТО МИ МЯСТО/ брой 139 юни 2021
АЗ ТЪРСЯ САМОТА…/ брой 141 октомври 2021
МАРКОВИ КУЛИ/ брой 168 май 2024
Публицистика:
МИСИЯТА НА МЛАДИТЕ/ брой 95 май 2017
Критика за Любомир Брутов:
„ЧЕРНИ ПЛАМЪЦИ” ОТ ЛЮБОМИР БРУТОВ/ автор: Никола Никитов/ брой 133 декември 2020
