ТРАКИЙСКА ЛЕГЕНДА
Облаци от прах се вдигат и небето притъмне -
в Тракия по друма римски бягат вихрено коне.
Лудо воини препускат - всеки е и блед, и плах.
А на бял жребец арабски е царицата пред тях;
тя провиква се високо: „Ето хълма, там ще спрем
и макар и обградени, няма да се предадем!”
Бакаджиците оглеждат пламналата равнина -
пак ли бури, пак ли кърви, пак ли с турците война?”
Бляскат остри ятагани,
шум и глъч, и викове,
и нестихващи закани
на заклети врагове.
Хищници орли се вият
в ширинето на възбог.
Откъм чутна Еркесия
иде пълчище - поток.
„Няма спасение, няма избава -
шепне царицата с болка и жал, -
нека пребъде вековната слава
как е тук всякой юнашки паднал;
нека дървета и камъни станем,
нека народа в смъртта ни познай,
че сме умели земята да браним
и красотите на родния край!”…
Тя се взря във далнината
на тракийското поле -
Тунджа в слънчева позлата
грееше пред Кабиле.
Затръбиха прокобно тръбите,
като дъжд полетяха стрели
и от коня ранена в гърдите
се царицата в миг повали.
Към небето извърна тя взори
и бездушна се там вкамени,
Занемяха и враг, и простори
пред изидгнати тъмни стени.
*
На дървета и камъни всички
се превърнаха в същия час
и запяха тържествено птички
на съдбата за вечната власт.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 246, 24. 10. 1934 г.
