НА АЛЕКСАНДЪР ДЗИВГОВ
Ний търсим те във този безпощаден град.
Ний търсим те, щастлив всред книгите любими,
на истината жрец, на красотата брат,
пред твоя край жесток ний тръпнем и мълчиме…
Ний тръпнем, че угасна ти - една звезда,
която в бъднината сочеше ни друма,
оставила във мрака огнена следа…
На битието всред пазара многошумен
ний търсим те напразно, търсим твоя глас
пак бисерни слова на радост да отрони;
приятелю, ти днес мъртвец не си за нас,
но кой ще ни разкрие нови небосклони?
И правдата на подвиг кой ще призове,
когато над живота кървав ужас висне.
Когато на съдбата призрака снове
и дебне ни - творци на блянове лъчисти!
Приятелю, почивай - в тишината спи!
Над делото ти вечно ние бодри бдиме,
а обичта ти днес в сърцата ни кипи -
ний търсим те и тръпнем, тръпнем и мълчиме…
——————————
в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 04.11.1936 г.
