Любомир Брутов

Аз знам, ще дойде призрачния час
и кървавия друм нечакано ще свърши;
смъртта ще каже: „Мой си ти, и твоя аз -
от Вечното Дърво внезапно клон откършен?”

Аз знам, че всичко тука се мени,
че мъката е само вездесъща,
че има неизвестни глъбини,
отгдето никой нивга се не връща…

*
Какво са грижите? Какво са бурите?
Какво животът е пред вечността,
пред слънцето, небето и лазурите,
и тяхната нетленна красота?

Какво съм аз? Какво е песента ми,
какво човекът за задгробието знай?
Какво са толкова надежди и измами
пред сенките на тъмния безкрай!

—————————–

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 225, 11.03.1934 г.