Любомир Брутов

Пред мен са Бабуна и Маркови кули,
аз виждам възправен гиганта - герой.
В нозете му Прилеп старинен се тули -
свидетел на личби, на битки безброй.

През рамо юнакът е сабя препасал,
до него е Шарко - крилатият кон,
със който победи навред е нанасял
от Будина-града до светий Атон.

Възкръсват из мрака миражи далечни
на подвизи смели, на славни борби.
О, Прилеп, огнище на спомени вечни,
кой твоята гордост вековна разби?

—————

сп. „Български воин”, г. 14, кн. 1., януари 1936 г.