МАЙКА
МАЙКА
Майко! Малкото кандило запали, -
от света си вече ти отиваш, -
тихо пак за мен се помоли,
за съдбата ми до смърт горчива!
Някога във пролетния двор,
всред цветята весела и млада,
грееше от радост твоя взор
пред обвитата с бръшлян ограда.
Любопитни в стария сайвант
гледахме те - твои рожби малки -
седнала на дървения стан
как премяташ леките совалки.
Колко бързо времето мина!
Колко скоро свърши друма светъл! -
И настана гробна тишина,
за двамината ни, майко клета!
1934
ПЕЧАЛ
Миналото тъмнина покри.
Бъдещето днес е неизвестно:
няма вече пурпурни зари
в мрака на живота да проблеснат.
В улиците вее пустота;
старите приятели не срещам.
Колко тук безсмислен е света,
а небето - призрачно-зловещо!
1934
ЖЕЛАНИЕ
В селото самотно с църквицата, с бряста
старците, където се събират вечер,
светлини, когато в равнината гаснат
и цафара жална чува се далече. -
Искам там да бъда - жалбите да слушам,
да отеква в мен звън на хлопатари.
И, както щуреца, в хралупата сгушен,
лятна нощ несетно в здрача да ме свари.
Искам там да бъда - вечността, когато
шепне на земята звездните си тайни,
искам там да мисля сам във тъмнината
за света, удавен в горести безкрайни.
1937
В ПУСТИЯ КВАРТАЛ
Уморен съм от живота, -
где отивам - аз не знам,
в погледа ми тих и кротък
няма лъчезарен плам…
Сам живея всред размисли
черни в пустия квартал,
а над мен разгромно висне
неизказана печал…
1937
БЕЗ ИЗХОД
Аз гледам светлините на града,
аз гледам грейналите сгради,
но ти ме дебнеш, хищнице-беда,
за мене няма радост и наслада.
За мене няма през деня покой
и ти, о, нощ, не си ли черна птица?
Аз слушам в улиците бесен вой -
плющят на времето жестоките камшици.
Аз гледам светлините на града
и мисля за пустинните квартали,
където призрак, в мрак, снове глада
и хвърля тъмни мрежи от печали.
Живея сам. Въртя се без изход
на своя свят в тъмницата заключен;
о, колко си безсмислен ти, живот,
и зрелище, о, колко ти си скучно!
1937
ВЪЗТОРГ
О, тия хълмове и тия небеса,
и тая шир безкрайна
не крият ли безбройни чудеса,
не знаят ли една велика тайна?
Люлее вятър млади класове
и смее се простора:
О, труд свещен! О, ведри часове!
О, ниви необзорни!
Навред цветя, лъчи, зеленина
и птици, птици, птици,
отгледани, о, слънчева страна,
във твоите зеници.
Навред текат смола и млечен сок,
и всичко в унес диша
и слива се - звъни в един възторг
божествен и възвишен.
1937
НАД БЕЗДНАТА
Аз отдавна съм останал сам
на живота в клетката, железната:
виждам призрак странен - кой е там? -
кой надвесен е пред мен над бездната?
Падат бавно моите коси,
оголяло ми е вече темето -
кой от ужаса ще ме спаси
и клещите вечните на времето?
Аз очаквам в скръб и смъртен страх
пристъпа на дните, неизвестните.
Аз на мъки тъмни пленник бях
и живях с утехата на песните.
1943
