РОДНОТО МИ МЯСТО

Любомир Брутов

Из цикъла „Вечната верига”

РОДНОТО МИ МЯСТО

Родното ми място, о, безкрайна шир,
гдето в нивите щурците пеят лете,
гдето нощем лъха кадифян зефир
и легенди шепнат тихо класовете.

Някога в детинство тука съм играл -
днес картината е пак една и съща:
на овчаря слушам медния кавал
и по друма морни се жетвари връщат.

Тунджа пак в самотност приказно шуми
и върбите в нея пък лица оглеждат;
мелницата стара пак пред мен дими
в равнината златна слънчево-безбрежна.

Родното ми място - малкия Кърклар
и градеца, сгушен в голите му скути,
и градеца беден, горестен и стар,
на живота в мрака с векове залутан.


ДЕТИНСТВО

Пораснах аз всред вас, поля безкрайни,
всред вас, села, паланки, стари градове,
всред вас, цветя, треви, гори и дебри тайни,
всред вас, о, равнини, о, родни хълмове!

Пред погледа лъчист на бащината стряха
на дните детски слушах в унес повестта,
когато люляките пролетни цъфтяха
и грееха и плам, и сияйна красота.

Когато весел гонех пъстри пеперуди,
когато сърдех люто малките пчели,
когато от звъна на утрото пробуден,
забиваха се в мене слънчеви стрели;

когато бях щастлив, когато бях безгрижен,
когато на живота вечния чекрък
не знаех, на скръбта, че тъмни жици ниже,
че кобно времето ме дебне - хищник вълк.

Когато гледах вечер тихо как заспиват
на Тунджа бързоструйна златните води,
когато черна птица - мъката горчива
дълбоко спеше скрита в моите гърди.


ЖЕЛАНИЕ

В селото самотно с църквицата, с бряста
старците, където се събират вечер,
светлини, когато в равнината гаснат
и цафара жална чува се далече. -

Искам там да бъда - жалбите да слушам,
да отеква в мене звън от хлопотари, -
и както щуреца, в хралупата сгушен,
лятна нощ несетно в здрача да ме свари.

Искам там да бъда - вечноста, когато
шепне на земята звездните си тайни,
искам там да мисля сам във тъмнината
за света, удавен в горести безкрайни.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 302, 12.02.1936 г.