СТИХОВЕ
СРЕД ЧЕРНАТА ПУСТИНЯ
Умира и гасне в мен сетня надежда
И немощно маха разбити крила;
В тъмата ме някой печално поглежда
И думи горчиви безпирно нарежда
За младост, сразена от хищница зла.
До мене са сенки безмълвни заспали,
Със бледни и слаби, и скръбни лица.
В безсъница никнат отровни печали,
Далеч се пустиня безбрежна запали, -
Тревожно забиха туптящи сърца.
И трепна внезапно свирепо тъмата,
Засвириха тъжно прокобни тръби,
Незнайна се птица събуди в гората -
И ужас всесилен обхвана душата,
Потънала в сълзи и тихи молби.
Умира и гасне в мен сетня надежда…
Светкавично екна небесният свод.
В тъмата ме някой печално поглежда
И думи горчиви неспирно нарежда
За рано погинал, без ропот, живот.
———–
сп. „Хризантеми”, № 3, 1916
САМОТНА СЯНКА
Небето свойте скърби тихичко изплака
И пакъ смирено само страда и мълчи;
Сред трупове и кръв, изгубена във мрака,
Стои самотна сянка с пламнали очи.
И тъжно тя поглежда сън заспали войни -
Забрава вечна след безумна, дива сечь;
Молитви тихи шепнат гласове безбройни -
И шепотът замира трепетно далеч…
Мъчително и болно диша пустотата
И в тайнственната жалба слива своя гнет.
Сред трупове и кръв, залутана в тъмата,
Блуждай самотна сянка - тъмен силует.
———–
сп. „Хризантеми”, № 4, 1916
СТРАННИКЪТ В НОЩТА
В нощта безумно бухалът избуха.
В леса безмълвна сянка кат змия пълзи…
Загледан в небеса, с въздишка глуха
Незнайник чер проля безжизнени сълзи.
Във безнадеждност и безцелност тъпа,
Заключен сред пустинна, гола самота,
Той спомни си за своята най-скъпа
В живота винаги възлюбена мечта.
В душата му се сляха две начала; -
И чу се надалече погребален звон,
На кръстопътя писна смъртна хала,
Звучаща кат замиращ меланхолен стон.
Звезда печална мъртва тежко падна
И в безконечността самотно отлетя: -
И странникът видя си гробницата хладна,
Покрита с белоснежни пролетни цветя.
———–
сп. „Хризантеми”, № 5, 1916
МОЯТ ГРАД
Пак се връщам в моя роден край
и унесен гледам Бакаджика;
пак на мащерка навред ухай,
а животът - вечен извор блика.
Пак пред мен Балканът се синей;
но в града е всичко променено:
мост железен - сгради и музей -
посадени борчета зелени.
Тунджа бърза - пак лети на юг.
Блясват прокопаните канали.
Сред полята се белей памук,
макове - букет са нацъфтяли.
Празничен е моят древен град
и възторжената младост пее.
Аз се чувствам още много млад,
в комунизма искам да живея!
