Витезслав Незвал

Витезслав Незвал (16.05. 1900, село Бискоупки, Южна Моравия - 6.04. 1958, Прага) е чешки писател, художник, преводач, композитор, журналист. Син на селски учител, ученик на композитора Леош Яначек. Завършва гимназия в Бърно. На 7 г. е изпратен в училище в град Тршебич, за да учи пиано. Учи право и философия в университетите на Бърно и Прага (1919-1922), без да завърши. През 1921 става член на литературно-художествената група „Девятсил”, основател на движението поетизъм, един от лидерите на чешкия литературен авангард. Член на комунистическата партия на Чехословакия от 1924 г. В Париж се запознава с Бретон и Елюар, обединява в Прага групата на чешките сюрреалисти (1934), през 1938 г. я разпуска. Наред с това през 20-те и 30 -те г. в творчеството му се наблюдава стремеж към реалистично изкуство и преодоляване на „чистата поезия” и сюрреализма. В поемите „Чудесният вълшебник” (1922), сборниците „Пантомима” (1924), „Малка розова градина” (1926) революционните мотиви се съчетават с интереса към екзотични теми и ежедневието. Вдъхновението от творческия труд е възпято в поемите „Едисон” (1928) и „Сигналът на времето” (1931). За сборниците му „Обратен билет”, „Сбогом и кърпичка” (и двата - 1933) и др. произведения от 30-х г. са характерни възпяването на родния край, протеста срещу буржоазния строй и фашистката опасност, както и надеждата за революция. По време на нацистката окупация на Чехословакия попада в затвора. Публикува сборника с патриотична лирика „На пет минути от града” (1939), сатиричната поема „Прусаци” (1939, изд. 1945), поемата „Историческо платно” (1939, ново изд. 1945). След 1945 г. активно участва в обществения (член на Изпълкома на Националния фронт) и културен живот на Чехословакия. Издава сборниците „Големите часовници” (1949), „Крила” (1952), „Метличини и градове” (1955), поемите „Песен за мира” (1950), „За родния край” (1951), „И днес залязва слънцето над Атлантида” (1956), спомени „Из моя живот” (1957-1958; незавършени), както и поемите „Гробът на незнайния войн”, „Маршът на Червения Интернационал” и „Бъдещата война”. Автор на около 100 книги. Превежда Рембо, Пушкин, Елюар, Хайне, Маларме, Бодлер, По. Народен писател на Чехословакия. Народен художник на Чехословакия (1953). Лауреат на Международна награда за мир. У нас са издадени „Аничка, Дребосъчето и Сламения Хуберт” (1981), „Едисон и други стихотворения” (Аб Издателско ателие, 2005) в превод на Григор Ленков и др.


Публикации:


Поезия:

БАЛАДА ЗА КАМБАНАРИЯТА/ превод: Григор Ленков/ брой 42 юли 2012

БЕЗРАБОТЕН/ превод: Григор Ленков/ брой 50 април 2013

ТИ КОЙТО И ДА СИ/ превод: Дора Габе/ брой 53 юли 2013

ЧЕХИЯ/ превод: Вътьо Раковски/ брой 53 юли 2013

ЧЕШКА ПЕСЕН/ превод: Елисавета Багряна/ брой 53 юли 2013

ПОВТАРЯЙ МИ И ПАК ПОВТАРЯЙ…/ превод: Григор Ленков/ брой 56 ноември 2013

КОПНЕЖ/ превод: Димитър Стефанов/ брой 104 март 2018