БЕЗРАБОТЕН
превод: Григор Ленков
БЕЗРАБОТЕН
Ще изляза в зори и ключа аз ще скрия под прага
да не би някой моята бедност да зърне
Ще се скитам цял ден ще се скитам из Прага
Както тръгвам така вечерта ще се върна
Ще се спра край Вълтава дето хората мятат
хляб и кифли на чайките сити
Ще ме спре ли гладът да не скоча в реката
за да грабна и аз своя дял от трохите
както тези кресливи смешни птици които
нито зъзнат от студ нито просят в студения град
Вечерта вечерта ще се тръшна в леглото пробито
и ще спя ах ще спя заспя ли случайно от глад
1932
ВЪРХУ ОСТРИЕТО НА НОЖА
Още един политнал лист
и ето есента
Още един изваден зъб
и ето старостта
Още един живот
и няма кой да ме познае
1932
УИЛСОНОВАТА ГАРА
Ни телеграма ни писмо дойде
Животът си играе с нас на сляпа баба
Иди на гарата
Там някой ще пристигне непременно
Ще понесете куфарите двама
Или просто
ще тръгнеш подир сенките им като трети
1936
***
Светът ще стане друг
Човекът ще остане тъжен
Додето не намери в себе си добър приятел
Додето не намери в себе си добра приятелка
Додето не намери в себе си поет или дете
1936
ДУХЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕТО
Противен ми е този свят където
човекът властва над човека
Но още по-противни са ми хората
Които гледат на това спокойно
А най-противно ми е собственото ми безсилие
Пред техните убийци
Които впрочем
Не са чак толкоз много
За да не бъдат удушени с голи пръсти
Умий си след това ръцете като лекар
Среши се
И седни да пишеш стихове
Противен ми е този свят където
човекът властва над човека
Но още по-противни са ми хората
Които гледат на това спокойно
А най-противен между тях ми е глупакът който
Се смее над това отчаяно стихотворение
Стихотворение с което
Би трябвало да свършват всичките ми книги
1936
БОРБА ЗА ЗРЯЩ ЧОВЕК
Какво е днешният човек под бремето на свойте
грижи
Какво ли може и да бъде
Когато спекулата най-позорно изтръгва хляба
от устата му
Работи за насъщния старее
И се изтърква като зъбите си
Прегърбен над машината и плуга
За своето семейство мисли само
Затваря ужасен очи пред бъдещето
И мре без време
Как може той да гледа и да вижда
Как може да надниква в своята фантазия
Когато сам от свойте бръчки изтрива с длан
мечтите си
Надвие ли го черна скръб посяга към ракията
И върши престъпления без да познава себе си
С какво са по-добре от него жалките му господари
Убиват времето си в мисли как да го убиват
И пленници на грижата за свойто злато
Като във гробница затварят се те приживе
Къде е на поета мястото в такова общество
Той най-човечният от всички ще изглежда
смахнат
Каква огромна грешка е да искаш
Поетът с афоризми да те забавлява
Видял живота от невидимите му страни
Той трябва видими да ги направи
Но докато не сложи кръст на свойта предистория
Светът не ще осъществи това
Аз трябваше да кажа тези думи
Отлита времето и чука на моята врата
стихотворение
1936
ПЪТ
Излязох тоя ден и тръгнах през вратата
Под есенния дъжд през топлата мъгла
Ти в хижата заспа аз бродех край реката
И гледах как бълнува мътна придошла
Край моста стръмен спеше гостилница
старинна
И в миг обзе ме чувство че Коледа е пак
Че съм в места които съм виждал на картина
Следях вълните жълти лудия им бяг
А после ме поведе една пътека дива
Там можеше убиец да дебне в някой храст
Градът отвъд гората мучеше като бивол
Внезапно сред листака съгледах дом познат
Пред този дом (не знам защо) стоеше мама
(Сестра ми спеше татко бе някъде на път)
Вечеряме по-сладко от кафето няма
А старите нощви ме гледат и мълчат
Аз тази нощ не можех дома си да позная
Дори леглото свое в което съм заспал
И ти без мен не си заспала в свойта стая
Аз плачех тук от щастие като древен крал
1939
ANDANTE
На черните клавиши на рояла
ръката ти мълчи
Косите ти луната е побрала
във мрежа от лъчи
Очакване любов копнеж забрава
Спря черният роял
О пауза която не престава
О звук неотзвучал
Ръцете ти са като бели птици
заспали между нас
Погалвам тези плахи гълъбици
не ги целувам аз
Докосвам с устни хладните клавиши
и топлите уста
На дървесата сенките раздвижи
в очите ти нощта
Ти с водните им кръгове ме стигаш
вирът й син блести
Към дъното му падам а се вдигаш
към висините ти
