Витезслав Незвал

превод: Атанас Далчев

Досам река Рокитна
се бият бели гъски.
Самотен, с крачки дръзки,
вървя в лъката китна.

О, роден край, с липите,
с картофените ниви,
сърцето ми се свива:
бе по-щастлив преди ти.

Аз пил съм от капчука
край ябълката бяла.
Но днес невесел жаля
за миналото тука.

Сред горската поляна
съм чел легенди горе.
Мой край, във тебе скоро
прочут поет ще стана.

Не ще умрат горите.
В тях пак като приятел
ще дойда, мрачината
щом смъкна от очите.

И ще се гмуркам волен
с ятата гъски бели,
сред здрача заблестели
като снега напролет.