Витезслав Незвал

превод: Елисавета Багряна

ЧЕШКА ПЕСЕН

Селските момци
Вечер щом площада огласят
Звънци
и
Зашумят тополи
Сбират се на моста и запяват
И хармониката
И потока
И
Звездите среброоки
Пеят с тях тогава
тази проста песен в детството унася
Болката смирява
Сякаш в орешака птичка сладкогласа
Запява

1922

СБОГОМ И КЪРПИЧКА

Сбогом и даже ако не се видим повторно
беше прекрасно и мисля бе доста за нас
Сбогом дори нова среща ако уговорим
може би друг ще е гостът а не вече аз

Беше прекрасно но всичко край има и жалко
Спри погребалния звън тази скръб вече я знам
Кораб сирена целувка и кърпичка малка
две-три усмивки и после оставаш пак сам

Сбогом и повече нищо ако си не кажем
нека остане след нас малък спомен крилат
лек като кърпичка по-прост и от картичка даже
странно примамлив като от цветец аромат

Може би аз видях туй що за други е скрито
Птичко прелетна що роден кът дириш в света
ти ми показа къде е гнездото ти свито
Твоя съдба е летежът а моя съдба песента

Сбогом От всичко накрая това ли остава?
Толкова по-зле несбъдни мечти и слова
Искаме среща защо се делиме тогава?
Сбогом и кърпичка! Наша съдба е това

1934

КОГАТО ОСТАРЕЕШ

Когато остарееш и недочуваш вече
когато ще предеш с изстинали ръце
когато аз ще дъхам да ги посгрея вечер
сам остарял синът ти с буйното сърце

Когато тежки грижи надвиснали сломят те
и моят дух корав ще бъде преломен
и както хроми сядат на пейката край пътя
и ние с тебе седнем пред къщи някой ден

Когато бъдем двама прегърбени тогава
ще разцъфти иглика отде дошла не знам
и вече глухонеми не ще сме ще забравим
най-после ще забравим ний своя шибащ срам

И бабичко без внуци ще шепна аз което
те биха ти шептели да бях дарил те с тях
кажи къде ще скриеш учудването клета
и своя срам от който се винаги боях

Не те ли търсех аз в жени били със мене
две седмица година След татко бе ми ти
Не се ли взирах в тебе в лицето ти склонено
над болестите мои над моите беди?

От чувствата по-страшно словата нараняват
и ехото им дълго отеква и снове
и както аз и ти се в словата омотаваш
ти кръв във мойте жили река без брегове

Когато остарееш и недочуваш вече
когато ще предеш с изстинали ръце
и аз синът ще дъхам да ги посгрея вечер
тогава да изстине в тях моето сърце

1938