КОПНЕЖ
превод: Димитър Стефанов
Аз копнея да ми махнеш със десница,
отдалече казвайки ми “добър ден”,
отдалече, от балкона, като птица,
мъничко преди да полетиш към мен.
И копнея за усмивката ти лека,
за очите ти, пребродили нощта,
за протягането на дланта ти мека,
от която ми преливаш топлота.
И копнея за целувката ти ласкава,
с устни да събудиш устните ми пак,
за целувката ти с дъх на зряла праскова,
за целувката ти с дъх на полски мак.
И копнея за косите абаносови,
ту ветрило, ту венец на твоята глава,
както някога жените са ги носили,
както в бурята елата ги развя.
И за южния ти тен копнея днеска,
с прах златист от пеперудени криле,
за смеха ти, палав като топка детска,
като водно конче и като козле.
И копнея аз за дългите ти мигли,
за звъна на кадифения ти алт,
за мига предутринен, когато “мили”
ще ми кажеш с глас от нежност и кристал.
За походката ти горда аз копнея,
за изящния ти жест, излян в ръка -
може само муза или горска фея,
без да се старае, да върви така.
И копнея за засмените ти зъби,
заблестели в снежнобяло дефиле
като накит на витрина, като гъби,
като маргаритки в утринно поле.
И копнея за бедрата ти и раменете -
като думата “обичам” с нежна простота.
В тъмната безсънна нощ ми свети
лунатичната им красота.
И копнея за нозете твои стройни.
Те танцуват с пръсти вечно болеро.
Зная аз походки строги и спокойни,
твоята напомня духнато перо.
И копнея нежността ти притаена
във зениците-зорници да мълчи.
И копнея за оназ, на смърт решена,
изповед на твоите очи.
И копнея. За кое ли повече, кажи ми!
И копнея да те видя като блясък нов.
И копнея аз за милото ти име.
Но най-силно пак - за твоята любов.
