Витезслав Незвал

превод: Вътьо Раковски

ЕЛЕГИЯ

Някой ден ще станем сигурно забравени поети,
други ще поемат нашата задача,
ще ни връчат те свидетелство за смърт,
но затова пък награда ще ни бъде великолепната хармония.
Ние, дето носихме години наред знамето
и познахме какво е достъпно за човека,
нейде отстрани ще гледаме залязващото слънце
без горчивина и скръб,
като хора, които са разбрали,
че животът е неизмерим покой,
не тщеславие,
не и жаждата да се харесаш някому.
И ще видим всичко в голотата му
без всякакъв цинизъм,
обичайки се с безгранична преданост
като остарели богове, които заминават независимо къде,
за да изживеят своята човешка поема,
тази, която философстващите духове наричат щастие.

1926

ПЕСЕН ЗА ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА НА ЧОВЕКА

Не, братя, вий не го корете,
че е с венци венчан, макар и млад,
погребан тук сред другите поети
във златния ковчег на Вишехрад.

Да бъдеш тук, до Неруда тъй близко,
да си с венец от слава увенчан
там, дето и Вълтава тихо плиска
и дето Сметана е закопан,

това е чест, но не и за поети,
с едничка мисъл цял живот заети -
как да постигнат слава след смъртта.

Това е чест, която получава
тоз, който на народа се раздава
и носи неговата простота.