Витезслав Незвал

превод: Григор Ленков

***
Повтаряй ми и пак повтаряй
Това което вече знам
Повтаряй ми и пак повтаряй
Че аз не съм в живота сам

Гълчи ме пак с лице сърдито
За твоя съд съм закопнял
Завързвай нишките които
Покъса времето без жал.

Напомняй ми сега самичка
Че може пак да съгреша
Да счупя детската количка
Играчките си да строша

Напътствай ме с добри съвети
Ще ги запомням вече аз
О нека погледът ти свети
Над мен до сетния ми час.

Повтаряй ми и пак повтаряй
Че има кой над мен да бди
Повтаряй ми и пак повтаряй,
Че вярваш в мен като преди

1938

КРАЙ СВРАТКА

Край Свратка детелина и пелин расте,
огнивчета цъфтят по бреговете стръмни.
Обичах да се къпя тук като дете.
Край Свратка детелина и трева расте,
вълни се плискат хладни, тежки, мътни, мътни.

И в знойно лято има здрачна сянка тук,
тъй както у дома на старата картина.
Тук чувствах дъх на копър, кимион и лук.
И в знойно лято има здрачна сянка тук
като в оная малка сенчеста картина.

По-хубави реки от Свратка има, знам -
с красиви брегове, с тръстика избуяла.
Но аз не съм роден, нито израснал там.
По-хубави реки от Свратка има, знам -
но майка ми край тях едва ли би живяла.

По-синьо е небето над някои страни,
по-сини са реките, планините - също.
Но аз обичам мойте моравски равнини.
По-синьо е небето над някои страни,
но те не ме привличат тъй властно и могъщо.

Познавам гробища по-хубави на вид -
сред Прага Вишехрад блести в разкош и злато.
Но аз друго мисля - цяло от гранит.
Познавам гробища по-хубави на вид,
но гробището в Бърно е за мен най-свято.

Край Свратка детелина и пелин расте
и лете царевицата налива зърно.
О, как копнея, майко, вечно да съм с теб!
Край Свратка детелина и пелин расте,
как искам с тебе, майко, да съм в Бърно.

По-хубави реки от Свратка има, знам -
с красиви брегове, с вода прозрачна, синя.
Но как без тебе, майко, ще живея там!
По-хубави реки от Свратка има, знам -
но ти си моя майка, майка и родина.

1955