ЧЕХИЯ
превод: Вътьо Раковски
ЧЕХИЯ
Посред треви стар кошер е стаен
две хвърчила над него се извиват
Стърчи бастун в саксия посаден
и каша грис цветчетата покрива
Виси кафез върху едно дърво
и знаменце се вей над двете стрехи
и пей пастир под тихо зарево
Това си ти зелена Чехия
1926
БЕЛВЕДЕР
Ловец стои на пост на хълма чер
перо пауново на шапката му бляска
Прекрасен замък Белведер
млад офицер във униформа италианска
За своето отечество тъжи
где пиниите слънцето досяга
В изкаляните му нозе лежи
голяма цветна картичка на Прага
1926
ПАСТЕЛ
Под хоризонта парка е стаен
В мъгли небето свършва там над тинята
и слънцето залязва всеки ден
във пурпурните рози на градината
Кръвта на шипката пламти пламти
жълтеят листите в калта се свеждат
И аз стоя И вярвам аз почти
че срещам мама в сватбена одежда
1929
ДИВИТЕ ПАТИЦИ
Селце ти си остана в мен е същото
с ятата с улиците с къщите
Поема лятото на път Коли скриптят
Над тебе ято патици летят
Дванадесет са Музи на селцето?
Те срещите си правят на кубето
О патици по вашия си път
примамваше ме някога светът?
То бе едно копнение неразумно
Да изоставиш родното си гумно
Да опознаеш чара на простора
Летете ах летете все нагоре!
Щом дойдеха от нивите жътвари
бе чудно във училището старо
Като художник от Фламандия бе ти
загледан във пастирските черти
Като слепец ти втренчено се взираше
във коша крачещ който се прибираше
О патици О съхнещи сена
Селцето беше пълно с тишина
Във кухничката огън не гореше
Бе лято Във полето жътва беше
И там над брусовете над косите
ятата плуваха О без насита
Летяха патиците над житата
Под юнския лазур на небесата
Ти - малкият търсач на чудеса
опиянен стоеше край леса
Преди години Село Синева
О патици върнете ми това!
1939
НА БРЕГА НА САРАТКА
На Свратка по брега великденче цъфти,
на Свратка по брега расте тревата ниска.
Тя помни моите разходки и мечти.
На Свратка по брега великденче цъфти,
водата тежка, хладна, кална там се плиска.
В най-слънчевите дни там сянка пак трепти,
тъй както у дома на старата картина.
Защо усещам аз на копър да дъхти?
В най-слънчевите дни пак сянка там трепти,
тъй както във познатата градина.
А има някъде по-слънчеви реки
от тъмната река и от брега на Свратка,
но дълго аз живях сред нейните лъки.
А има някъде по-слънчеви реки,
но те не знаят стъпките на мойта майка.
А има някъде по-морави води,
по-мораво небе, по-морави балкани,
но в майски ден Морава мене ме роди.
А има някъде по-морави води,
но в мен Морава най-красива си остана.
Знам гробници от мрамор и от сиенит,
знам Вишехрад, къс злато на гръдта на Прага,
но най е скъп за мен моравският гранит.
Знам гробници от мрамор и от сиенит,
от бърненската гробница не знам по-драга.
На Свратка по брега великденче цъфти,
там лете избуява царевично зърно.
При теб живял бих, мамо, както и преди -
край Свратка, дето пак великденче цъфти.
О, с теб живял бих, мамо, и до днес във Бърно.
А има някъде по-слънчеви реки
от тъмната река и от брега на Свратка,
но вечно бих живях аз в твоите лъки.
А има някъде по-слънчеви реки,
но ти си край мой роден, моя вечна майка.
КРИЛА
Не птица, която лети във небето,
не водното конче, не бърза стрела,
не вас да надлитна, ята самолети,
разпервам крила.
И не над джамии, над арки и порти,
над гръмоотводи и яки витла,
и не над ята и над диви животни,
разпервам крила.
И не в пасторалната привечер мека,
и не над ели и над бяла мъгла,
и не и над църкви призвездни тъй леко
разпервам крила.
И не над градини с дървета зелени,
и не над въртопи със топли гърла,
и не над вихрушки и бури студени
разпервам крила.
И не над баири от облаци, не и над трона,
и не и над звън на камбани и бели села,
не над пирамидите на фараона
разпервам крила.
Не там над горящите степи, където
народът горещата кръв си проля,
и не над игрища и детски градчета
разпервам крила.
И не над високия Еверест, дето
човешката гордост с простора се сля,
надрасла земята, надрасла небето -
разпервам крила.
Над простия ден на народа обичан,
над всеки наш ден,
ден пълен с мечти, ден велик, героичен,
над пътя тревожен, свещен,
над чистата обич, светата омраза,
подобно на птица, напролет дошла,
над своето топло и сламено гняздо
разпервам крила.
1952
СТИХОВЕ ЗА ПРАГА
Със тебе, Прага, трудно бих се разделил,
със твойте Храдчани, със твоята Вълтава,
със твойте лястовички, дето отлетяват
от кулите, за да се върнат през април,
с алеите на Петршин, откъдето аз
обичах да те гледам дълго, ненаситно,
с Вълтава, заблестяла ту като атлаз,
ту като рибя кожа люспеста на ситно,
със хиляди прозорци, с улички, с онези,
които там живеят също като мен,
с ръждиви стрехи, от които съм пленен…
И още със какво… Със твоята поезия.
О, нека твоите камбани ми звънят,
докато аз изгубя слух за твойто слово.
От тебе трудно е да тръгнеме на път…
За твойта красота аз бих живял отново.
1955
