Литературен свят

Иван Хаджихристов

Иван Мирчев Хаджихристов (1.04.1892 - 23.12.1970), български поет и преводач, е роден в град Стара Загора. Печата първата си творба „Хризантеми” в сп. „Светлина” едва 14-годишен. Ръководи поетичен кръжок в гимназията в Стара Загора. Включен в Гео Милевата „Антология на българската поезия” (1925). Участва в литературният кръг „Стрелец” (1926). Книги: „Тринадесет мистерии” (в съавторство с Иван Мирчев, 1921), „Гибел” (1924), „Елен и гора” (1938), „Денят” (1961), „Избрани стихотворения” (1963), „Месецът слиза зад мен” (1968), „Избрани произведения” (1969), „Марсианско вино” (1983). Работи като съдебен чиновник. Един от основателите и първи ръководители на Радио Стара Загора, негов директор през 1937-1939 г. Превежда руски и унгарски автори. Умира в София.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „МЕСЕЦЪТ СЛИЗА ЗАД МЕН” (1968)/ брой 42 юли 2012

ЕСЕН/ брой 120 септември 2019

ГОДЕЖ/ брой 133 декември 2020

ЧЕРНО МОРЕ/ брой 168 май 2024

Преводи:

Имре Мадач - ДУМАТА НА НАРОДА/ брой 42 юли 2012

Абрахам Барчай - ЗА КАФЕТО/ брой 42 юли 2012

Константин Балмонт - ЕСЕН/ брой 121 октомври 2019

За Иван Хаджихристов:

СПОМЕН ЗА ЕДИН ПРОВИНЦИАЛЕН ГРАД/ автор: Димитър Пантелеев/ брой 34 ноември 2011